Дронова отбрана: шесткратен ръст, една трета до 2030 г.

Европейските правителства увеличиха шест пъти разходите за борба с дронове и за противовъздушна отбрана с много малък обсег — системи, които спират дронове и ракети близо до целите им. До 2030 г. обаче се очаква да бъдат изпълнени само около една трета от тези програми, сочи оценка на ЕС с ограничен достъп, за която съобщиха две медии (Euronews, Dossier Bruselas). Лидерите на ЕС ще обсъдят констатациите на 15–16 октомври (EDA). Обществеността не може да разбере кои програми изостават и защо.

Оценката е изготвена за правителствата, а не за публикуване. Двете медии съобщават едни и същи числа, но нито една не назовава програмите, не посочва броя им или държавите, които ги изпълняват. Без този списък никой извън правителствата не може да потвърди, че двете публикации описват едни и същи програми.

Две неясноти ограничават значението на числата. Нито една от публикациите не уточнява дали „доставка“ означава предаване на техниката, приемането ѝ от армията или готовност за бойни действия. Шесткратният ръст отразява разходите, но нито една публикация не посочва изходна сума в евро. Затова от тези данни не личи колко повече системи действително работят.

Покупката е само първата стъпка

Бюджетът осигурява договор. След това техниката трябва да премине изпитания и да бъде одобрена като безопасна, а екипажите — да се обучат. Тя трябва да бъде свързана и със сензорите и командирите, които решават дали даден дрон е вражески. На 6 октомври European Defence Agency, в която правителствата на ЕС координират военното планиране, предупреди, че не достигат полигони, изпитателна техника, общи процедури и квалифицирани кадри. Агенцията добави, че изграждането на достатъчно нови изпитателни центрове преди 2030 г. би отнело твърде много време (EDA).

Испания показва колко дълъг е този процес. През юни 2024 г. министрите разрешиха покупка на 14 системи за борба с дронове ARACNE на прогнозна стойност 30,24 млн. евро (La Moncloa). До октомври 2026 г. подразделение за ПВО на армията е получило първата техника и е изпробвало функциите ѝ за заглушаване. Проверката дали системата може физически да унищожава дронове е оставена за по-късно учение, чиято дата не е обявена (Defensa y Seguridad). Източниците не посочват обещан срок за доставка, така че случаят показва продължителността на процеса, но не доказва забавяне.

В Германия проблемът е друг: външни наблюдатели трудно могат да установят кога ще пристигне техниката. Bundeswehr поръча 19 зенитни машини Skyranger 30, една от които е предназначена за изпитания (Bundeswehr). Агенцията по военните поръчки вече очаква серийните доставки да започнат в средата на 2027 г., вместо в средата на 2026 г. (t-online). Производителят Rheinmetall оспорва, че става дума за цяла година забавяне; компанията обяснява по-малкото отместване с промяна, поискана от клиента. Когато купувачът и продавачът посочват различни срокове, обществото трудно може да провери кой е верен.

Кой поръчва, кой плаща, кой защитава

Полша показва колко бързо може да действа едно правителство, когато реши да купи. На 30 януари 2026 г. полската Armament Agency подписа договор за национална система за борба с дронове на стойност около 15 млрд. полски злоти нето (правителството на Полша). Доставчик е консорциум начело с полската група PGZ и норвежката Kongsberg. Варшава поръча системата и ще я разположи, а по-голямата част от средствата идва под формата на заеми от SAFE — кредитната схема на ЕС за отбрана.

Това разделение на ролите важи за цяла Европа. Правителствата поръчват и разполагат техниката, заемите от ЕС помагат за плащането, а агенцията посочва къде възникват пречки. Заемът от ЕС подпомага националната покупка, без сам по себе си да създава обща европейска отбрана.

Засега съвместните европейски усилия съществуват предимно на хартия. На 28 септември правителствата на ЕС определиха DECODER като съвместен проект за дронове и борба с тях, с оценена стойност от 3,5–5 млрд. евро до 2033 г. (решението на Съвета). Тази сума е планова оценка, а не предоставено финансиране или поръчана техника. Нито решението, нито цитираните тук медийни публикации свързват DECODER с прогнозата за една трета. Те не дават и основание да се прецени дали участващите страни ще изграждат или експлоатират системи заедно.

Ако изтеклият откъс е точен, въпреки ръста на разходите се очаква повечето от тези програми да не бъдат изпълнени до 2030 г. Само агенцията и правителствата, които разполагат с оценката, могат да кажат кои са те и какво означава „изпълнена програма“. Преди срещата на лидерите следващата седмица те дължат на обществеността този списък и ясно определение.