16 държави от ЕС отхвърлят военния завой

Шестнадесет държави членки на ЕС се противопоставиха на 26 май на предложението на Европейската комисия за бюджета за 2028-2034 г. Спорът е прост: според тях Брюксел орязва средствата за земеделците и най-бедните региони, за да финансира отбранително разширяване, от което най-много печелят страните с развита оръжейна индустрия. От другата страна северните нетни платци настояват за по-стегнат бюджет, подчинен на сигурността и конкурентоспособността. Залогът е почти 2 трлн. евро.

Най-голямото пренареждане на разходите от едно поколение насам

Предложението на Комисията променя приоритетите в европейските разходи по-рязко от всеки предишен бюджетен цикъл. Земеделието и кохезионната политика — субсидиите и инфраструктурните трансфери към по-бедните региони и фермерите — намаляват от 62 % от общите разходи на ЕС до около 44 % (Европейска комисия). Земеделските субсидии по Общата селскостопанска политика са изправени пред 24 % номинално съкращение до минимално равнище от 295,7 млрд. евро (кап реформа). Кохезионното финансиране намалява с около 15 % в реално изражение (Си И Пи Ар).

Финансирането за отбрана и конкурентоспособност се увеличава петкратно до около 131-140 млрд. евро (Финабел). Общият бюджет нараства почти до 2 трлн. евро, но новите приоритети поглъщат увеличението.

Комисията променя и начина, по който се изплащат средствата. Новият бюджет измества модела от възстановяване на разходи — държавата харчи, Брюксел плаща обратно — към плащания срещу изпълнени резултати, по подобие на следпандемичния Фонд за възстановяване. Държавите ще трябва да покриват реформени етапи, преди парите да бъдат преведени. Това дава на Брюксел много по-голям контрол върху реалното използване на средствата и тревожи правителствата получатели почти толкова, колкото самите съкращения.

Кой всъщност получава парите

Полша, най-големият нетен получател в ЕС с около 12,9 млрд. евро годишно, зависи силно от кохезионните трансфери (ИВ Кьолн). В Южна и Източна Европа европейските средства са голяма част от публичните инвестиции. Шестнадесетте държави, подписали общата декларация — предимно от тези региони и представляващи мнозинство от членките, включително България — твърдят, че се режат именно политиките, от които те печелят най-много (латвийско външно министерство, Юронюз).

После идва въпросът кой произвежда оръжията. Германия, Франция и Швеция имат отбранителните индустрии, които могат да спечелят новите военни поръчки (Брюгел). Германия, която вече е най-големият нетен платец с около 19,8 млрд. евро годишно (Юронюз), може да се окаже едновременно по-голям платец и по-голям получател в новия бюджет. Завоят в разходите не мести пари само между политики. Той мести пари и между държави.

Заеми за бомби, но не и за мостове

Най-силният аргумент на коалицията е за асиметрия, която трудно се обяснява. Миналата година ЕС одобри 150 млрд. евро общ дълг чрез инструмента „Действие за сигурност в Европа“, за да финансира отбранителни поръчки (Съвет на ЕС). Комисията отказа сходен механизъм за регионални инвестиции. Ако ЕС може да поема общ дълг за оръжия, питат южните и източните правителства, защо да не може за пътища и болници?

Въпросът става по-остър, защото Механизмът за възстановяване и устойчивост — следпандемичният фонд от 800 млрд. евро — изтича през 2026 г. Според оценките това ще отнема по 0,25 процентни пункта годишно от растежа на БВП в зависимите държави от 2027 г. нататък (пролетна прогноза на Европейската комисия за 2026 г.). Европейският парламент вече гласува за 10 % увеличение спрямо предложението на Комисията (Европейски парламент). Но бюджетът изисква единодушие в Съвета, което дава на фискално предпазливи държави като Нидерландия, Швеция и Австрия фактическо право на вето.

Същинските преговори в Съвета още не са започнали. Когато тръгнат, вероятно тази есен, шестнадесетте кохезионни държави ще имат числено мнозинство, но не и блокираща сила. Пестеливите държави ще държат вето, но няма да имат мнозинство. Някъде между тези две позиции ще се оформи седемгодишният план за разходите на ЕС.