Словакия рискува средства заради горите

Министърът на земеделието Рихард Такач твърди, че европейските пари не са застрашени. Правителството е одобрило зонирането на четири национални парка и според него става дума просто за управление на горите (Актуалити). В самото правителство обаче има друго мнение. Филип Куфа, държавен секретар в Министерството на околната среда, признава, че Европейската комисия може да има възражения (Топки). Според него проблемът е, че правилата оставят управлението в ръцете на държавните горски предприятия, вместо да го прехвърлят към администрациите на парковете.

Тази разлика не е техническа подробност, а условие с финансови последици. Реформата на националните паркове е етап от словашкия План за възстановяване и устойчивост — договорът за резултати, чрез който всяка държава от ЕС получава достъп до средствата след пандемията. По Механизма за възстановяване и устойчивост, европейския фонд от 650 млрд. евро, Комисията освобождава плащания само след проверка дали договорените реформи са изпълнени (EUR-Lex, Европейска комисия). Ако прецени, че словашкият вариант не отговаря на поетия ангажимент, тя може да спре или намали следващото плащане.

Кой всъщност контролира горите

Спорът не е дали Словакия е приела нормативни актове. Приела е четири. Въпросът е кой има реалната власт в границите на парковете.

Държавните горски предприятия са търговски оператори, които добиват и продават дървесина. Те и сега управляват големи части от словашките национални паркове, включително стари гори, които европейските ангажименти за биоразнообразие би трябвало да пазят. Реформата трябваше да прехвърли този контрол към парковите администрации — институции, които отговарят за природозащитни цели, а не за приходи от дърводобив. Учени и природозащитни организации твърдят, че одобреното зониране е по-скоро фасадно и не поставя достатъчно стари гори под най-строга защита (Денник N).

Това са политически оценки, не решения на Комисията. Няма публично достъпни данни за формално решение на ЕС, с което словашки плащания да са спрени заради зонирането на парковете. Европейската сметна палата описва проверката като процес, основан на доказателства: държавата подава искане за плащане, Комисията проверява дали условията са изпълнени и може да задържи цялата сума или част от нея, ако не са (Европейска сметна палата). Такава публична проверка все още няма за осмото искане за плащане.

Брюксел още плаща, но срокът тече

Словакия наскоро получи одобрение за шестото и седмото плащане по Механизма за възстановяване и устойчивост, които бяха забавени, на обща стойност 1,2 млрд. евро (Денник N). Всички етапи по плановете трябва да бъдат изпълнени, а окончателните искания за плащане — подадени до август 2026 г. (EUR-Lex). Този срок притиска и двете страни: Словакия има нужда от средствата, а Комисията трябва да покаже дали може да различава реална реформа от формално отбелязване на изпълнен ангажимент.

Чешките медии поставят случая в по-широка рамка на управлението. Европейският парламент засили натиска върху Словакия заради опасения за върховенството на закона и предполагаема злоупотреба със средства от ЕС, така че за чешката аудитория историята е за институционални стандарти, не само за гори (Актуалне.цз). Извън това случаят все още не се е оформил като формален европейски спор в по-широката европейска преса.

Въпросът пред Комисията важи за всяка държава с план за възстановяване: може ли правителство да изпълни етапа на хартия, но да запази старата властова структура? Ако словашките правила минат проверката въпреки критиките, че са кухи, това ще бъде сигнал към други правителства с трудни реформи, че прагът е нисък. Ако Комисията блокира или намали плащането, ще покаже, че Брюксел може да задържа средства, когато реформите нямат съдържание.

Преди рискът за финансирането да бъде представен като факт, липсват три неща: точният текст на етапа, който Словакия е договорила, включително критериите за проверка; окончателният публикуван текст на правилата за зониране, особено клаузите за управленските правомощия; и оценката на Комисията по осмото искане за плащане. До тази оценка позицията на Такач е процедурно защитима. Признанието на Куфа от същото правителство — че според него условията по плана за възстановяване не са изпълнени — превръща спора за горите в реален тест за това колко сериозно най-големият разходен инструмент на ЕС налага реформите, за които плаща.