Словалко рестартира с държавен ток

Първите електролизни вани в алуминиевия завод „Словалко“ в Жиар над Хроном бяха включени отново тази седмица, три години след като скокът на цените на електроенергията спря първичното производство. Значението на рестарта излиза извън Словакия: той показва каква сделка все по-често трябва да правят европейските правителства, за да задържат енергоемката индустрия — евтин ток, компенсации за въглеродните разходи и подкрепа без ясен краен срок.

75 000 тона, не 175 000

„Словалко“ връща 75 000 тона годишно производство при общ капацитет от около 175 000 тона. Инвестицията е най-малко 100 млн. евро. Останалите 100 000 тона зависят от договори за електроенергия, които още не съществуват, и от условията след 2030 г.

Премиерът Роберт Фицо представи събитието като възстановяване на до 17 % от европейското първично производство на алуминий. Това число обаче стъпва върху пълния капацитет на „Словалко“, а не върху реално заявените 75 000 тона. То е сравнено и само с първичното производство в ЕС, което се е свило до около 950 000 тона годишно след затварянето на мощности в различни държави. По-широкото европейско производство е било около 3,6 млн. тона през първата половина на 2026 г. И при двата измерителя първоначалният рестарт е далеч по-малък от политическото послание.

Евтиният ток става индустриална политика

Първичният алуминий — нов метал, произведен от руда чрез електролиза, а не чрез рециклиране на скрап — поглъща огромни количества електроенергия. За един тон са нужни около 14 мегаватчаса, а токът обикновено формира 30–40 % от производствените разходи. Затова алуминиевите заводи са сред първите, които спират при ценови шок, и сред последните, които могат да се върнат без държавна помощ.

Подкрепата за „Словалко“ има две части. Първата е дългосрочен договор за доставка с „Водохосподарска виставба“, държавната водноенергийна компания, за около 100 мегавата постоянна електроенергия. Алуминиевите мощности не могат евтино да се включват и изключват, затова им трябва базова енергия на цена значително под пазарната. Реалната цена не е публична: държавното дружество е обявило обемите и ценовите условия по договора за търговска тайна.

Втората част е промяна в начина, по който Братислава компенсира заводите за въглеродните разходи в цената на електроенергията. Производителите на ток прехвърлят цената на европейските въглеродни квоти — системата за търговия с емисии на ЕС — в борсовите цени. Така електроенергията поскъпва за големите потребители дори когато самите те не отделят допълнителни емисии. Европейската комисия одобри преработената словашка схема през юли, като бюджетът ѝ беше увеличен почти тройно — от 250 млн. на 710 млн. евро, а делът на допустимите разходи, които държавата може да покрива, се повиши от 75 % на 80 %. Освен това „Словалко“ получи облекчения от вноската към ядрения фонд и други такси („Тераз“). Според словашки медии годишната цена на индустриалните облекчения от Екологичния фонд е около 75 млн. евро.

Словакия не е изключение. През същия период Комисията одобри сходни схеми за компенсация на въглеродните разходи в Чехия, Франция, Нидерландия, Австрия и Испания („Брюкселс таймс“). Испанският завод „Алкоа Сан Сибрао“ рестартира всичките си 512 електролизни вани до април 2026 г. и запази над 1 000 работни места, но дългосрочната му жизнеспособност още зависи от неизградени вятърни паркове и 72 млн. евро очаквани компенсации за въглеродни разходи. Германското федерално икономическо министерство защитава по-евтиния индустриален ток с аргумента, че той задържа доставчици, заводи и квалифициран труд в страната. Критиците отговарят, че част от облекченията имат почти символичен ефект: АРД посочи пример, при който една схема би намалила индустриалната цена на електроенергията от 18 на 17,6 цента за киловатчас.

Кой плаща, кой печели

Ползите са концентрирани. Мажоритарният собственик на „Словалко“ — норвежката алуминиева група „Хидро“ с 55,3 %, както и съсобственикът „Пента инвестмънтс“, си връщат работещ производствен актив. Над 200 работници в Жиар над Хроном запазват заетостта си. Производителите надолу по веригата получават европейски източник на първичен метал вместо зависимост от внос, който покрива 70–80 % от търсенето в ЕС.

Разходите се разпределят между данъкоплатците и климатичните бюджети. Компенсациите за въглеродните разходи пренасочват приходи от търговете за емисионни квоти, които иначе биха могли да финансират зелени програми или да намаляват дефицити. Държавното енергийно дружество поема ангажимент за доставка при непублични условия и се отказва от потенциални приходи, ако продаваше същия ток на свободния пазар.

Тази подкрепа не е еднократна инвестиция. Тя е замислена като ежегоден механизъм. „Словалко“ показва, че рестартът е възможен, когато държавата продължи да поема част от цената на електроенергията. Собствениците също приемат това условие: без нов кръг гаранции те не се ангажират с втората половина на завода.