Каналджийските дела пълнят хърватските затвори

В хърватските градове по границите с Босна и Сърбия затворите се пълнят с обвиняеми за каналджийство, някои от тях едва 19-годишни. Изхвърлени дрехи и изоставени бусове вече са част от пейзажа по външната граница на ЕС („Вечерни“). Пренаселените килии са сметката в края на веригата: европейска система, която задава граничните цели в Брюксел, но оставя принудителното им изпълнение на национални правосъдни системи, които не са изграждани за такъв обем дела.

Когато Хърватия влезе в Шенген през 2023 г., границите ѝ с Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора станаха част от общата външна граница на ЕС (Съвета). Европейското право изисква всяка държава членка да криминализира улесняването на незаконно влизане или транзит, с по-тежки наказания при участие на организирана престъпност (Директива 2002/90/ЕО · Рамково решение 2002/946/ПВР). Агенции като Фронтекс и Европол осигуряват операции и разузнавателна информация, но не осигуряват прокурори, съдебни зали и места в затворите (Регламент за Фронтекс 2019/1896). Тежестта на наказателното преследване остава върху националните системи.

Същият натиск, различни пукнатини

Хърватските затвори са най-видимият симптом, но моделът се повтаря по целия маршрут през Западните Балкани. В Австрия председателите на четирите висши областни съдилища предупредиха, че районните и областните съдилища работят при около 120 % натоварване без съответно увеличение на персонала („МайнБезирк“). За австрийските затвори се съобщава, че са над 108 % заетост, като затворът в Инсбрук е описан като силно пренаселен и с недостиг на служители („ое24“). Вътрешният министър Герхард Карнер представя гъвкавия граничен контрол като начин каналджиите да бъдат „извадени от обращение“ („Кроне“). Какво следва след ареста остава на заден план.

Германия запазва вътрешния граничен контрол поне до септември 2026 г., въпреки че новата обща система на ЕС за убежището влезе в сила на 12 юни („Тагесшау“). Баварската федерална полиция е регистрирала над 9 000 незаконни влизания и 562 ареста на предполагаеми каналджии само от май 2025 г. насам (Федералната полицейска дирекция в Мюнхен). Юристи поставят под въпрос дали ефектът върху миграцията оправдава щетите за Шенген, трансграничната търговия и полицейските бюджети („Бек актуел“).

Финансовата страна се вижда ясно в Италия. Във Фриули-Венеция Джулия властите посочват около 1,5 млн. проверки и 280 ареста за улесняване на незаконна имиграция за две години и половина. Проект на декрет предвижда почти 20 млн. евро годишно само за персонал в съдилищата по имиграционни дела („Пъблик Полиси“). Съдилищата и килиите струват реални пари, а сметката трябва да бъде платена от някого.

Когато контролът изчезне, тежестта остава

Словения показва какво се случва, когато граничните пунктове бъдат премахнати. Любляна отмени вътрешния шенгенски контрол с Хърватия и Унгария на 11 юни, но изпълняващият длъжността директор на полицията Даниел Лорбек съобщи, че незаконните преминавания тази година са с над 60 % повече („Сиол“). Правителството пренасочи полицаи към мобилен контрол и подготовка за Пакта за миграцията, но все още не е приело закона за прилагането му („Дневник“). Видимите контролни пунктове изчезнаха. Полицейският натиск просто се премести навътре в страната.

Всяко правителство по маршрута публикува числата от първата линия: проверки, откази за влизане, арести, заповеди за депортиране. Те са политически полезни, защото показват контрол. Нито едно правителство обаче не публикува цялата верига: колко дела за каналджийство стигат до прокуратурата, колко дълго обвиняемите остават в ареста, какъв дял от съдебните графици и затворническите места заемат и колко струва всичко това.

Пактът на ЕС за миграцията, пакет от регламенти, който влезе в сила на 12 юни, не затваря тази празнина. Механизмът му за солидарност предлага преместване на кандидати за убежище, финансови вноски или подкрепа с персонал, но не и възстановяване на разходите за националните съдилища и затвори (Европейската комисия). Полша използва тази празнина пряко: Варшава твърди, че вече плаща достатъчно за защитата на източната граница и за приемането на украинци, и отказва както премествания, така и солидарни плащания по временно изключение, валидно до края на 2026 г. (полското МВР). Разходите по прилагането на правилата най-трудно се споделят, когато остават невидими.

Докато институциите на ЕС не започнат да измерват тези последващи разходи, правителствата ще продължат да отчитат успехи на оградата, а правосъдните системи зад нея ще поемат сметка, която никой не е бюджетирал и никой не одитира. Хърватия може да е най-ясният случай, но нито една държава по маршрута през Западните Балкани не публикува данни, които свързват граничните арести със заетостта на затворите. Най-важната част от веригата остава тази, която никой не мери.