София нарушава бюджетното правило

Бюджетният спор в България за 2026 г. започва с нарушено вътрешно правило. Според материалите за обсъждане в комисия, цитирани от Инфобизнес/БТПП, планираният дефицит по консолидираната фискална програма, тоест разликата между разходите и приходите на държавата, е 5,7 % от БВП през 2026 г. Законът за публичните финанси ограничава дефицита до 3 %, което превръща проекта първо в правен тест у дома, преди да стане проблем в Брюксел, съобщи „Факти“. Планът предвижда дефицитът да се свие до 3,8 % през 2027 г. и до 3,0 % през 2028 г.; с други думи, правителството обещава да поправи нарушението по-късно, не да го избегне сега, според Инфобизнес/БТПП.

Ниският дълг прикрива проблема с доверието. Проектът залага държавният дълг да достигне 37,7 млрд. евро, или 30,1 % от БВП, в края на 2026 г., а през 2028 г. да се повиши до 35,2 %. Референтната стойност за държавния дълг в ЕС е 60 % от БВП по член 126 от Договора за функционирането на ЕС. България има пространство да заема, преди самият дълг да стане опасен. Цената обаче минава през доверието: едно правило спира да закотвя очакванията, ако политиците го местят, когато натискът за разходи нарасне.

Ниският дълг не е безплатен пропуск

Управителят на Българската народна банка Димитър Радев формулира предупреждението директно: проектът задълбочава негативна бюджетна тенденция, видима от 2020 г., вместо да я обърне, съобщи БТА. Дефицитът винаги има сметка. Държавата трябва да намери пари от кредиторите днес, от данъкоплатците утре или чрез съкращения по-късно.

Най-силният аргумент на правителството е, че рязкото връщане към тавана от 3 % може да наложи внезапни съкращения, отложени инвестиции или данъчен натиск. Вместо това проектът обещава по-бавна корекция, както съобщи Инфобизнес/БТПП. Този аргумент е убедителен само ако дефицитът е временен и политическата система може действително да направи корекцията.

Рискът расте, ако недостигът вече е вграден в бюджета. Членът на Фискалния съвет Любомир Дацов е цитиран да казва, че по-дълбокият проблем е структурен дефицит от около 4 % според оценката на Комисията; на ясен език това означава дефицит, който остава дори след нормалните възходи и спадове на икономиката, съобщи „Факти“. Тогава само растежът не може да го поправи. Държавата трябва или да намали обещанията си, или да повиши приходите, или да продължи да заема.

Кой плаща, ако доверието отслабне

Печелившите се виждат още сега: хората и институциите, които избягват съкращения в текущите публични разходи. Губещите се появяват по-късно. Бъдещите данъкоплатци поемат лихвите и погасяването, бизнесът може да се сблъска с по-скъпо кредитиране, ако държавните заеми поглъщат повече ресурс, а домакинствата носят риска от по-високи данъци или по-стегнати публични услуги.

Инфлационният риск е по-несигурен. По-големият дефицит може да добави натиск, когато търсенето вече е силно, защото държавата продължава да харчи над устойчивите си приходи. Публичните данни не доказват, че този проект вече е повишил цените или доходността, тоест лихвата, която инвеститорите искат, за да държат държавни облигации. По-точният проблем е по-тесен: проектът отслабва ориентирa, по който инвеститорите и Брюксел ще оценяват следващия бюджет.

Правилата на ЕС дават на Брюксел път към формална проверка, когато референтната стойност от 3 % за дефицита бъде нарушена, както посочват указанията на Комисията и бележката на Съвета. Публичният запис не показва започната процедура за този проект. Той показва защо България улеснява повдигането на такъв риск.

Въпросът за еврото вече е въпрос за сигнала след теста. Материалите на ЕЦБ и Комисията за конвергенцията свързват членството в еврозоната с устойчивостта на бюджета, а цел от 5,7 % дефицит през 2026 г. не пренаписва предишните оценки; тя създава нов проблем с доверието, след като България уж е доказала дисциплина (ЕЦБ, Комисия, Инфобизнес/БТПП). Затова вътрешният таван има значение отвъд вътрешното право.

Румъния е важна, защото инвеститорите сравняват бюджетните траектории в региона. „Диджи 24“, позовавайки се на румънската централна банка, съобщи, че дефицитът на Румъния по европейската методология е бил 7,9 % от БВП през 2025 г., а пролетната прогноза на Комисията е предвиждала 6,2 % през 2026 г. Това оставя Букурещ като по-уязвимия случай в Югоизточна Европа. България все още е в по-добра позиция. Сравнението обаче показва колко бързо разговорът може да се премести от един годишен бюджет към цялата бюджетна посока на държавата.

България може да си позволи известно допълнително заемане. Не може обаче да превърне правилото от 3 % в опция, без да плати с доверие, дори сметката да не дойде веднага. Сега София трябва да докаже, че нарушението през 2026 г. е мост обратно към дисциплината, а не пренаписване на самата дисциплина.