Дефицитът в София нарушава правилата за еврото

Българският парламент одобри бюджета за 2026 г. с дефицит от 5,7 % от БВП и нов дълг до 10,1 млрд. евро (БТА). Таванът на ЕС за бюджетния дефицит, тоест разликата между държавните разходи и приходите, е 3 %. България е почти два пъти над него.

Това вече не е само вътрешен спор за бюджета. България е в еврозоната и едновременно с това е под официалната процедура на ЕС за корекция на прекомерен дефицит. Държава, която току-що е приела общата валута, сега проверява докъде реално стигат фискалните правила на съюза.

Числата продължават да се влошават

Още пролетната прогноза на Европейската комисия предупреди за трайно нарушение: дефицит от 3,5 % през 2025 г., 4,1 % през 2026 г. и 4,3 % през 2027 г. (Европейска комисия). Приетият бюджет надхвърля дори тази песимистична рамка. Тримесечните данни на Евростат вече показват посоката: през първото тримесечие на 2026 г. България отчита държавен дефицит от 7,6 %, най-високия в ЕС (Евростат).

Брюксел откри процедура при прекомерен дефицит — формален механизъм, който започва, когато държава премине границата от 3 %. София трябва да покаже приети бюджетни мерки, не обещания, до 15 октомври 2026 г. (Съвет на ЕС, Глобъл Банкинг енд Файнанс/Ройтерс). Ако отклонението продължи, правилата могат в крайна сметка да доведат до глоби. Новата бюджетна рамка на ЕС гледа не само крайния дефицит, а и ръста на разходите. Комисията иска да види дали правителствата забавят траекторията на харченето, а не просто дали подобряват числото за една година (Европейска комисия).

Има един фактор, който засега не превръща това в дългова тревога. Публичният дълг на България е около 28,5 % от БВП — ниско равнище по европейските стандарти (Евростат). Проблемът не е, че България е неплатежоспособна. Проблемът е, че страната влезе в еврозоната, докато гласува бюджетна траектория, на която Брюксел трудно може да има доверие.

Франция е полезно сравнение. Международният валутен фонд прогнозира френски дефицит от 5,2 % през 2026 г., докато публичният дълг на страната достига 117,6 % от БВП — около четири пъти българското равнище (МВФ, Евростат). Както писахме по-рано тази седмица, Париж е под нарастващ натиск да представи убедителен план, а мерките за икономии вече засягат здравните разходи (To Brief). България тества дали Брюксел може да реагира бързо, когато малка държава от еврозоната приема дефицит, по-лош от очакванията на Комисията. Франция тества дали същата система може да поддържа натиск върху голяма икономика, чийто дълг има значение за целия континент. Двата случая се следят заедно — от Виена и Берлин до Букурещ и Варшава.

Кой всъщност плаща

Ако България се съобрази чрез ограничаване на разходите, изборът е тесен. Заплатите, социалните плащания и пенсиите са около 76 % от разходите (БТА). Това не означава, че тези пера автоматично ще бъдат орязани. Означава, че при сериозна корекция те не могат да бъдат заобиколени, освен ако данъците не се повишат или инвестициите не бъдат отложени. Вътрешният дебат в България вече включва замразяване на заплатите в публичния сектор като част от цената.

Ако София отложи корекцията, цената няма да изчезне, а ще се премести. Инвеститорите ще изискват по-висока доходност, тоест по-висока лихва, за да финансират държавата. Лихвените плащания ще изяждат по-голяма част от бюджета, а следващите правителства ще наследят по-малко пространство за действие. Финансовият министър на България е посочил, че реалният дефицит може да се окаже под 5,7 %, ако късният старт на бюджета остави капиталови проекти неизпълнени (Economic.bg). Това би подобрило заглавното число, без да реши структурния проблем — модел, който София е използвала и преди, като подпира краткосрочните показатели с еднократни мерки, например авансови данъци от банките, докато стеснява бъдещия си маневрен простор.

Ниският дълг купува на София време, с каквото повечето европейски правителства не разполагат. Но приетият бюджет превръща прилагането на правилата, а не платежоспособността, в основния въпрос. Срокът през октомври ще покаже дали членството в еврозоната носи фискална дисциплина, или само нова валута.