София търси 3,8 млрд. евро дълг

България влезе в еврозоната с бюджетен дефицит, който вече се движеше в грешната посока. Пролетната прогноза на Европейската комисия постави дефицита, разликата между публичните разходи и приходите, на 3,5 % от БВП през 2025 г., 4,1 % през 2026 г. и 4,3 % през 2027 г. Това е над тавана на ЕС от 3 % от БВП през целия прогнозен период (прогноза за България, фискален анализ на Европейския парламент). Юнското досие е важно, защото София вече трябва да превърне обещанията около еврото в бюджет, на който инвеститорите и институциите на ЕС могат да повярват.

Пазарите реагират преди глобите

Към 15 юни ЕС не беше наложил глоба на България. Комисията беше препоръчала откриване на официална процедура за прекомерен дефицит, а Съветът все още трябваше да вземе правното решение след подготвителната работа на финансовите експерти, според пролетния пакет на Комисията и юнския фискален анализ на Европейския парламент.

След откриването на процедурата София трябва да внесе план за корекция и да покаже, че го изпълнява. Собствените указания на Съвета подреждат стъпките така: оценка, решение, препоръка и санкции само ако правителството продължи да не изпълнява договорената корекция.

Икономическият натиск идва по-рано. Инвеститорите, които купуват държавни облигации, гледат дали дефицитът е временен, или вече е вграден в заплати, пенсии, субсидии, разходи за отбрана и слабо събиране на данъци. Ако решат, че разликата е структурна, те искат по-висока лихва, за да финансират държавата. Така разходите за лихви започват да изместват същите пера, които политиците се опитват да защитят.

София още трябва да напише бюджета

Оттеглянето на държавния бюджет за 2026 г., както и на бюджетите на здравното осигуряване и общественото осигуряване, остави София без утвърден фискален план около приемането на еврото. Бюджетите бяха изтеглени след протести срещу увеличения на данъци и осигуровки, според БНР.

Най-ясният паричен сигнал е искането на правителството да получи право да поеме до 3,8 млрд. евро нов дълг, частично за финансиране на текущия дефицит и частично за предварително финансиране на разходи по Плана за възстановяване и устойчивост, съобщи БТА. Парламентарни репортажи посочиха също, че Министерството на финансите вече е достигнало първоначалния лимит за емитиране на дълг за 2026 г. още през януари-май, според Инвестор.бг. Това не доказва криза на финансирането. Показва обаче защо дефицитна цел, записана в бюджетна таблица, вече няма да бъде достатъчна.

Цената лесно може да се проследи. Финансовият министър Гълъб Донев каза пред парламента, че обсъжданията включват намаляване на нетните разходи с 0,5 % от БВП и че заплатите, социалните плащания и пенсиите съставляват около 76 % от разходите, според БТА. Съкращенията биха ударили работещите в публичния сектор, пенсионерите, получателите на помощи и министерства с по-слаба политическа защита. По-високите приходи биха паднали върху домакинствата и фирмите чрез данъци или по-строго събиране. Повече дълг би прехвърлил сметката към следващите бюджети чрез обслужването му, тоест чрез лихви и погашения.

Правилата последваха България в еврозоната

Българският случай ще се чете и извън София. Евроскептични партии в Полша или Италия могат да го използват като лесно предупреждение, че приемането на еврото носи фискални проблеми. Данните подкрепят по-тесен извод: членството в еврозоната не отменя бюджетната дисциплина.

България стана 21-ият член на еврозоната при фиксирания курс от 1,95583 лева за евро след одобрението на Съвета през юли 2025 г., както по-късно обобщи ЕЦБ в своя икономически бюлетин. Траекторията на дефицита идва от вътрешни бюджетни решения, които се сблъскват с правилата на ЕС. Смяната на валутата направи теста по-видим, но не създаде механично разликата между разходи и приходи.

Румъния показва по-скъпата версия на същия проблем с доверието. Румънски публикации поставиха дефицита за 2025 г. на 7,9 % от БВП, а прогнозата за 2026 г. на 6,2 %, като го описаха като най-големия дефицитен случай в ЕС, според Термене. Други румънски публикации цитираха доходност по 10-годишните облигации близо до 7,3 %, което означава, че инвеститорите искат такава лихва, за да дадат заем за десетилетие, съобщи Гъндул. България не е Румъния, но каналът е същият: фискалното съмнение се пренася от официалните заседания към заплати, данъци, пенсии, инвестиционни планове и разходи за лихви.

Въпросът сега е как София ще коригира курса. Достоверният бюджет трябва да покаже кои мерки са трайни, кои работят само еднократно, каква част идва от събиране на данъци и каква от по-бавни разходи или отложени инвестиции. Той трябва също да отдели заемите за покриване на дефицита от заемите за предварително финансиране на проекти с европейска подкрепа. Докато тази таблица не съществува, реалният въпрос е дали София обръща влошаването, или го пренася в следващия бюджет.