София иска Алекперов извън санкциите на ЕС

Според български публикации София се е опитала Вагит Алекперов, бивш ръководител и акционер в „Лукойл“, да не бъде включен в нов пакет санкции срещу Русия. Твърдението засега остава локално и не е потвърдено извън България. Но то сочи към реална слабост: когато санкциите на ЕС изискват одобрението на всяко правителство, енергийната зависимост на една държава може да се превърне в лост върху цялата политика.

Правилото е просто и силно. По член 31 от Договора за Европейския съюз санкциите във външната политика на ЕС обичайно изискват единодушие. Това означава, че една столица може да забави или блокира пакет, преди той да стане право. Истинският спор често се води именно там: преди окончателният текст да се появи, когато правителствата договарят имена, изключения и цени.

Спорът преди пакета

Санкциите срещу физически лица са в списъци към правни актове на ЕС, включително руския режим по Решение 2014/145/ОВППС и Регламент 269/2014. Едно правителство може да възрази, защото смята доказателствата за слаби, защото собствената му икономика ще плати цена, или защото двете основания се припокриват.

При Алекперов това разграничение е важно. Ако България е поставила тесен правен въпрос, спорът е от един тип. Ако е използвала ролята на „Лукойл“ в България като аргумент да предпази свързана с Русия фигура от мерки на ЕС, въпросът става по-широк: може ли национално енергийно тясно място да защити някого от санкции, които трябва да важат за цяла Европа?

Унгария вече показа докъде може да стигне този лост. При спора за петролното ембарго Будапеща се противопостави на пълна забрана, а лидерите на ЕС приеха компромис, който пощади петрола по тръбопроводи. Това по-късно беше отразено в шестия санкционен пакет, след като „Ройтерс“ съобщи за частична забрана на руския петрол. Правителството на Виктор Орбан открито представяше ембаргото като заплаха за унгарската икономика в собствените си публични послания.

Будапеща показа и че пазарлъкът около отделни имена е реален. „Гардиън“ съобщи, че патриарх Кирил е бил изваден от санкционния списък след унгарска съпротива срещу включването му („Гардиън“). Този прецедент не доказва твърдението за Алекперов. Той обаче обяснява защо то е достатъчно правдоподобно, за да има значение.

Най-силният аргумент за изключенията

Има сериозен аргумент да се даде пространство на по-уязвимите държави. Словакия и Унгария зависеха по-силно от петрол по тръбопроводи от много други страни членки, а Комисията обясни временните дерогации, тоест правните изключения, с равнището на зависимост и наличните алтернативи в своите въпроси и отговори за санкциите. Тези изключения после бяха записани в Регламент 2022/879.

Това е най-силната защита на единодушието: то държи уязвимите правителства в санкционната коалиция, вместо да ги тласка към открита съпротива. Държава с рафинерии, договори за доставки и избиратели, изложени на ценови шокове, няма да гледа на енергийните санкции като на абстрактна геополитика.

Същото правило обаче възнаграждава и натиска. За правителствата по източния фланг повтарящите се изключения могат да изглеждат като пробиви в инструмент за сигурност. Програмата на полското председателство на Съвета поставя натиска върху Русия в по-широк европейски дневен ред за сигурност, а според Съвета санкциите срещу Русия целят да отслабят способността на Москва да финансира и води война в Украйна (Съветът).

Този сблъсък е заложен в самата система. Едно правителство вижда изключението като защита от вътрешен икономически трус. Друго вижда същото изключение като отстъпка, която отслабва европейския отговор срещу Русия.

Какво скрива окончателният текст

Публичният запис обикновено показва готовия компромис, а не натиска, който го е произвел. В него се виждат пакетът, приет от Съвета, включените имена и изключенията, записани в правото. Рядко се вижда кое правителство е заплашило с блокаж, кое име е изчезнало или кое изключение е купило съгласието.

Затова българското твърдение има значение, макар да трябва да остане с уговорките си. Въпросите са конкретни: искала ли е София Алекперов да бъде изключен, на какво основание и била ли е българската експозиция към „Лукойл“ част от аргумента? Имало ли е съпротива от други правителства, или темата е потънала в по-голяма сделка?

Докато няма отговори, твърдението за Алекперов трябва да се обозначава като информация от български източници. По-широкият европейски проблем изисква по-малко предпазливост. Единодушието в ЕС позволява слабостта на една държава да се превърне в ограничение за всички, а санкциите срещу Русия са толкова твърди, колкото е готова да ги направи най-уязвимата столица.