София търси полски ремонт за МиГ-29

Само шест от петнадесетте български изтребителя МиГ-29 наскоро са били годни за полет (БНР). Това число обяснява защо българският премиер Румен Радев използва срещата на НАТО в Анкара, за да разговаря с представители на ВЗЛ-2 — полското държавно предприятие за ремонт на военна авиация в Бидгошч (Факти, Defence24). Целта е проста: тези самолети да останат във въздуха, докато поръчаните от София Ф-16 Блок 70 станат налични. Това може да не се случи преди 2030 г.

Полската връзка през Бидгошч

През последните години ВЗЛ-2 обслужва двигатели на български МиГ-29 и изгражда собствена верига за части, след като руските канали за поддръжка станаха политически неизползваеми (24 часа). Обществената поръчка за ремонт на двигатели за над 26 млн. евро показва колко скъпо е да се извадят още летателни часове от остаряващи платформи (БНР).

Варшава също печели от тази схема. Полша получава практическа причина съюзниците в НАТО да продължат да търсят нейния опит със съветска техника. По-широката идея ВЗЛ-2 да се превърне в регионален център за поддръжка на стари изтребители засега идва повече от официални изказвания, отколкото от подписани договори (Факти).

Покупката на изтребители не затваря дупката веднага

Румъния показва защо. Букурещ получи последния си Ф-16 от португалската партида през 2020 г. (Локхийд Мартин). През 2024 г. САЩ уведомиха Конгреса за възможна продажба на 32 самолета Ф-35А (DSCA). Но една бойна авиация става оперативна едва когато пилотите са обучени, резервните части пристигат редовно, въоръжението е интегрирано, а самолетът е свързан с командната мрежа на НАТО. Купуването на машината е началото на процес, който трае години.

Словакия е още по-ясното предупреждение. След като предостави своите МиГ-29 на Украйна, Братислава разчиташе на съюзническо еър полисинг прикритие — практиката съюзници от НАТО да поемат на ротационен принцип охраната на въздушното пространство на друга държава членка — докато чакаше новите самолети. През юли 2026 г. словашкият президент Петер Пелегрини представяше готовността на два Ф-16 за мисия по охрана на въздушното пространство над Балтика като бъдещ ангажимент, а не като текущ факт (Aktuality). НАТО покри дупката. Но такова покриване има вътрешнополитическа цена и увеличава зависимостта от държавите, които могат да изпратят самолети.

Проблем с части в София, проблем с ротации в Рим

Когато държава от НАТО не може сама да охранява небето си, алиансът запълва празнината. Италия разположи Юрофайтъри, а през 2024 г. и Ф-35А в Румъния по мисията на НАТО за засилен еър полисинг (Въздушно командване на НАТО, Aeronautica Militare). Всяка такава ротация изразходва летателни часове, време на пилоти и капацитет за поддръжка. Проблемът с резервните части в София се превръща в проблем за планирането на ротации в Рим, дори никой италиански политик да не го формулира така.

НАТО разглежда охраната на въздушното пространство като постоянна задача в мирно време (НАТО). България е в черноморския театър заедно с Румъния, Турция и Украйна, където руският натиск направи въздушното наблюдение по-важно (DefenseRomania).

Веригата на отговорност тук е показателна. Българското правителство решава дали да сключи договор с ВЗЛ-2. Полската държава притежава предприятието. НАТО няма роля в самата сделка за поддръжка, но поема последиците от евентуален провал чрез повече ротации от страни като Италия. Европа планира отбранителната интеграция в дълги хоризонти; недостигът на готовност се решава от онзи, който днес има части. Българските публикации не показват подписано дългосрочно споразумение между София и Бидгошч (24 часа). Докато българските Ф-16 не станат бойно готови, въпросът кой покрива слабите места над Черно море ще се решава от военните плановици на НАТО, а не от комюникетата след срещите на върха.