София пази рафинерията на Lukoil

Барел суров петрол пристига на черноморско пристанище. Сертификатът му показва, че не е руски. Проследяването на кораба изглежда чисто. Митническият формуляр е изряден. Но кой е продал товара? Кой го е финансирал? Кой е застраховал плавателния съд? Тези въпроси вече са по-важни от печатите за произход, а ЕС все още няма убедителен отговор за „Нефтохим Бургас“ — свързаната с „Лукойл“ рафинерия, която осигурява по-голямата част от горивата в България.

Заводът, който е горивната система

„Нефтохим“ държи приблизително 80–90 % от българския пазар на горива, както и основната част от авиационното гориво и стратегическите резерви. Ако тази рафинерия спре или се разклати, България не губи просто един доставчик. Тя губи гръбнака на снабдяването си с горива.

Тази концентрация даде на София силен аргумент. Когато ЕС забрани вноса на руски суров петрол по море през 2022 г., България получи временна дерогация, която позволи на „Нефтохим“ да продължи да купува руски петрол (EUR-Lex). Оттогава изключението беше ограничено. Според публикация от юли 2026 г. заводът вече се управлява от държавата и „вече не използва руски петрол“ (Euronews). Това твърдение обаче не е потвърдено чрез публични митнически или производствени данни.

То заобикаля и по-трудния въпрос. Заобикалянето на санкциите не изисква танкер под руски флаг да акостира в Бургас. Достатъчно е старата търговска машина — трейдъри, банки, застрахователи и купувачи — да продължи да работи и да задържа маржа.

Как изглежда истинското отделяне

Санкциите на ЕС срещу руския петрол работят по две линии. Първата забранява вноса на руски петрол. Втората забранява на европейски компании да превозват, посредничат, финансират или застраховат руски петрол, продаден над определен ценови таван (Съвет на ЕС, Съвет на ЕС). Насоките на Европейската комисия също посочват, че собствеността, контролът и търговските отношения със санкционирани лица са ключови за спазването на режима (Европейска комисия).

Италия показа какво означава реално отделяне. Когато сицилианската рафинерия ИСАБ на „Лукойл“ се превърна в санкционен проблем, Рим я постави под временно управление. Новият оператор смени не само формалния контрол, а и веригата на доставки: кой купува суровия петрол, кой го финансира и кой продава продуктите. „Трафигура“ пое тази роля (Reuters, Reuters).

Направила ли е България същото? София наскоро настоя основателят на „Лукойл“ Вагит Алекперов и патриарх Кирил да бъдат извадени от 21-вия санкционен пакет на ЕС с аргумента, че санкционирането им може да наруши работата на рафинерията (БТА, RFE/RL). Ако заводът наистина е под държавен контрол и не използва руски петрол, нуждата от такова изключение трудно се обяснява.

Кой плаща за непрозрачността

Центърът за изследване на енергията и чистия въздух изчислява, че пълното прилагане на ценови таван от 44,1 долара за барел през юни 2026 г. би намалило приходите на Русия от петрол с 36 %, или с около 5 млрд. евро само за този месец (CREA). „Нефтохим“ не е единственото слабо място. Но всяка рафинерия с непрозрачна търговска верига е възможен канал, през който приходи се връщат към Москва.

Губят и рафинериите, които спазват правилата. Завод, който купува по-скъп неруски петрол, се конкурира с друг, който все още има достъп до по-евтина или свързана с Русия суровина. Непрозрачните български продукти могат да изкривят и съседни пазари. Румъния например внася български битум, докато изнася собствен битум за Украйна (Economica).

Българските потребители може да са най-парадоксалните губещи. София твърдеше, че защитата на рафинерията държи цените по бензиностанциите по-ниски. Центърът за изследване на демокрацията обаче установи, че предишната дерогация не е намалила съществено цените за потребителите, докато „Лукойл“ е получил поне 2,4 млрд. долара допълнителна печалба през 2022–2023 г. (Direktno). На българите беше казано, че изключенията пазят сметките им за гориво. Маржовете отидоха при компанията.

Литовският външен министър Кястутис Будрис определи новите изключения от санкциите като „много лоша тенденция“, движена от енергийни и корабни интереси (TV3/BNS). Критиката му посочва конструктивен дефект в режима: санкциите на ЕС изискват единодушие, тоест съгласието на всяка държава членка, и зависимостта на една страна от една рафинерия може да отслаби цял пакет.

Няма публични доказателства, че „Нефтохим“ днес преработва забранен руски суров петрол. Но доказването на съответствие изисква митнически данни на ниво товар, одити на рафинерията и информация за трансферното ценообразуване. Нищо от това не е публично. ЕС все още трябва да покаже, че търговската система около най-концентрираната рафинерия в Европа наистина е отделена от мрежата, която я изгради.