€75 billion на SoftBank прикриват френското свиване

Деветата среща „Избери Франция“ приключи с обещание на СофтБанк за „до“ 75 млрд. евро за центрове за данни за изкуствен интелект. Така общият размер на обявените инвестиции от 2018 г. насам мина 100 млрд. евро. Два дни по-рано френската статистика отчете по-малко удобна картина: БВП се сви с -0,1 % през първото тримесечие на 2026 г. — първият спад от средата на 2020 г. Държавата, която води Европа по инвестиционни обещания, в момента се свива.

За тези обещания няма публична отчетна таблица. След девет срещи и над 230 обявени проекта правителството все още не е публикувало системен отчет колко от тях реално са построени. Част от проектите несъмнено се случват. Никой обаче не знае каква част.

Числата, които не се връзват

Франция е загубила нетно 20 000 индустриални работни места през 2025 г.. Делът на производството в БВП е спаднал от 10 % през 2017 г. до 9,5 % през 2025 г.. Безработицата се е върнала до 8,1 %. Оливие Люанси, бивш индустриален съветник в Елисейския дворец, формулира проблема директно: при президентството на Макрон индустриалните работни места са се увеличавали средно с 15 000 годишно, докато за реална реиндустриализация са били нужни около 70 000 годишно.

Проучването на ЕУай за инвестиционната привлекателност на Европа потвърждава посоката. Реалните проекти за преки чуждестранни инвестиции във Франция — тоест обекти, изграждани от чуждестранни компании — са намалели от 1 194 през 2023 г. до 852 през 2025 г. Това е спад от 29 % за две години. Франция все още е първа в Европа, но потокът от проекти изтънява. Сделките са по-малко, заглавията — по-големи.

75-те млрд. евро на СофтБанк: дребният шрифт има значение

Обещанието на СофтБанк за „до“ 75 млрд. евро е таван, а не ангажимент. Първата фаза — 45 млрд. евро за 3,1 ГВт капацитет в центрове за данни до 2031 г. — има посочени локации и партньори, включително държавната енергийна компания Е Де Еф. Втората фаза, за още 30 млрд. евро, няма график и публично обявен план за финансиране.

Ес енд Пи оценява СофтБанк с рейтинг Би Би плюс и негативна перспектива, тоест под инвестиционното равнище. Компанията има около 123 млрд. долара нетен дълг и трябва да рефинансира 50 млрд. долара до края на 2026 г. Балансът ѝ зависи силно от счетоводни печалби от дял за 64,6 млрд. долара в ОупънЕй Ай — частна компания, чиито акции не могат лесно да бъдат продадени. Анализатори наричат това „стария сценарий“: през 2016 г. изпълнителният директор на СофтБанк Масайоши Сон обеща 50 млрд. долара инвестиции в САЩ редом до Доналд Тръмп. Голяма част от тези пари отидоха в УиУърк, която по-късно се срина.

СофтБанк едновременно обещава 100 млрд. долара в САЩ и 75 млрд. евро във Франция — от един и същ баланс.

Кой печели, кой плаща

Франция има реално предимство в тази надпревара: ядрената енергетика. Нейните 57 реактора произвеждат евтин ток без прекъсване — около 73 долара за мегаватчас на едро срещу 100 долара за мегаватчас в Германия. За центровете за данни за изкуствен интелект, които се нуждаят от постоянна електроенергия, това е по-важно от евтината, но непостоянна слънчева енергия в Испания. Франция вече предлага на големи индустриални потребители дългосрочни договори, обвързани с производствените разходи на Е Де Еф, а не с борсовите цени. Брюкселският мозъчен тръст „Брюгел“ описва подобни схеми като европейската „индустриална политика под радара“.

Проблемът е, че центровете за данни създават малко постоянни работни места. Изследване на института „Брукингс“ показва, че типичен голям обект наема между 50 и 400 души след края на строителството. Строителната фаза е трудоемка; оперативната — не. При сумите, за които говори СофтБанк, традиционен завод би създал много повече трайна заетост.

Енергийното търсене обаче е напълно реално. Пълният план на СофтБанк би потребявал около 45–50 тераватчаса годишно, приблизително 10 % от цялото производство на електроенергия във Франция. Може ли северната електропреносна мрежа да поеме 3,1 ГВт нов товар до 2031 г.? Нито Р Те Е, операторът на мрежата, нито Е Де Еф са дали публичен отговор.

Какво остава неясно

Някои проекти се материализират. Орано-Екс Ти Си започна строителството на завод за материали за батерии в Дюнкерк през май 2026 г., три години след като проектът беше обявен на „Избери Франция“. Други изчезват тихо. Най-голямото европейско предприятие за батерии във Франция, Ей Си Си, се наложи да доведе китайски техници, за да поддържа собствената си фабрика в работа.

За Европа въпросът е дали този модел — големи обещания, щедро ценообразуване на електроенергията, ограничено създаване на работни места и липса на публична отчетност — е индустриална стратегия или комуникационна стратегия. Докато Франция не публикува каква част от обявените проекти реално се превръщат в инвестиции, останалата част от Европа ще брои прессъобщения.