Испания търси още алжирски газ

Педро Санчес пристигна в Алжир на 20 юли, за да затвори дипломатическата криза между Мадрид и Алжир и да обяви по-силни газови доставки през „Медгаз“ — подводния газопровод, който свързва Алжир директно с Южна Испания. Официалното съобщение на „Монклоа“, канцеларията на испанския премиер, не съдържа подписан обем, ценова формула или дата за доставка („Монклоа“). Политическата договорка е налице. Търговският договор, който трябва да я превърне в реални доставки, още не съществува.

Какво всъщност показват числата

Работната цифра в испанските публикации е възможно увеличение с 0,9–1,8 млрд. куб. метра годишно („Ла Нуева Еспаня“). Това число обаче смесва две различни неща: допълнителен газ през „Медгаз“ и още товари втечнен природен газ, които се превозват с танкери. Само газопроводната част изглежда по-близо до 10 % от годишния капацитет на „Медгаз“, който е около 10 млрд. куб. метра („Ел Периодико“, Пи Джей Джей/„Ройтерс“).

За Испания това има значение. Алжир вече осигурява около една трета от испанския газ; според „Льо Курие д’Алжери“ през първата половина на 2026 г. доставките са били 64,23 тераватчаса, или 33,9 % от вноса („Льо Курие д’Алжери“). Допълнителни 1,8 млрд. куб. метра биха добавили осезаем дял към годишното газово снабдяване на страната. За ЕС като цяло същият обем е около 1,4 % от 131 млрд. куб. метра втечнен газ, които блокът е внесъл миналата година („Оенергетице“). Полезно за Мадрид; почти незабележимо на континентално равнище.

Сега компаниите трябва да превърнат политическото разбирателство в обвързващи условия („Ералдо“). „Сонатрак“, държавната енергийна компания на Алжир, държи 51 % от компанията, която управлява „Медгаз“, и има договори за доставки от около 5 млрд. куб. метра годишно до 2030 г. („Ел Паис“). Ръководители на „Натурджи“, „Репсол“ и „Енагас“ пътуваха със Санчес, което показва, че търговските разговори вече вървят.

Защо останалата част от Европа не бива да очаква много

Дори Испания да внесе повече алжирски газ, останалата част от Европа не печели автоматично. Газът, който пристига в Испания, трябва да премине през Пиренеите през междусистемните връзки — граничните точки, където националните газопреносни мрежи се срещат — за да стигне до Франция. Продавачът трябва да има платен капацитет в тръбата, а системата трябва да разполага с достатъчно компресия, за да изтласка газа на север (Комисия за енергийно регулиране на Франция). Планираната връзка „Ейч ту Мед/БарМар“ между Барселона и Марсилия е замислена като водороден коридор, а не като краткосрочен маршрут за природен газ („Модел Дипломат“).

По-вероятната полза за ЕС е непряка. Ако Испания си осигури повече алжирски газ по тръба, ще купува по-малко спешни танкерни товари на променливи цени. Освободените товари биха могли да отидат към терминали в други части на Европа. Това е най-чистият канал, през който двустранна сделка между Испания и Алжир може да повлияе на по-широкия европейски газов баланс, макар обемите да са достатъчно малки, за да бъде ефектът трудно измерим.

Кой печели и кой се конкурира

Испания и „Сонатрак“ са най-ясните печеливши, ако договорите бъдат подписани. Испания намалява зависимостта си от скъпи покупки в последния момент; „Сонатрак“ запълва по-голяма част от газопровода си и засилва позицията си спрямо голям купувач в ЕС.

Италия е конкурентният елемент в историята. Алжир вече е ключов за газовата стратегия на Рим след прекъсването на зависимостта от Русия. „ТрансМед“, газопроводът от Алжир през Тунис до Сицилия, беше водещият маршрут за внос в Италия през първата половина на 2026 г. (АНСА). Ако „Сонатрак“ увеличи общото производство, и двете страни печелят. Ако Алжир има само ограничен допълнителен обем за продажба, Испания и Италия ще се срещнат като конкуренти на масата за подновяване на договорите.

Данните сочат подобрение в снабдяването на Иберийския полуостров, не европейско решение за газа. Решаващите детайли са в договорените обеми, ценовите формули и резервирания трансграничен капацитет между Франция и Испания, които още не са публични. Докато „Сонатрак“ и испанските купувачи не подпишат търговските приложения, тази сделка остава политически залог, че след ръкостискането ще последва и газът.