Испания застрахова бизнеса си в Украйна

Испания увеличава подкрепата за компании, които участват във възстановяването на Украйна, до 570 млн. евро, обяви министърът на икономиката Карлос Куерпо при посещение в Киев с около 50 фирми („Ел Паис“, „Юронюз“). Числото звучи като помощ за Украйна. В по-голямата си част обаче става дума за покриване на риск, така че испанският бизнес да може да се конкурира за договори по възстановяването.

Най-голямото перо е застраховка

Основният инструмент е разширяването на СЕСКЕ, испанската агенция за експортно кредитиране, която застрахова компаниите срещу загуби от военни щети, политически сътресения или неплащане в чужбина. Покритието на СЕСКЕ се увеличава от 30 млн. евро на 250 млн. евро („Ел Паис“). Към това се добавят до 100 млн. евро от КОФИДЕС, държавен инструмент за финансиране на развитие, както и кредитна линия от 20 млн. евро през ИКО и украинската „Райфайзен банк“. Отделно споразумение по ФИЕМ, подписано по време на визитата, съчетава възстановяеми заеми с ограничени грантови елементи („Юронюз“, „Ла Монклоа“).

Гаранцията не е грант. Грантът е пари, които Украйна получава и не връща. Гаранцията е обещание на испанското правителство да покрие загуби, ако по застрахован проект нещо се обърка. Ако няма щета, данъкоплатците може изобщо да не платят. Ако настъпи покрито събитие, част от загубата се поема от публичния сектор. Икономическият ефект е ясен: испански банки и фирми стават по-склонни да приемат украински военновременен риск, който иначе биха отказали. Това може да отключи реални проекти, но заглавната сума надценява парите, които действително се движат сега.

Центърът за стратегически и международни изследвания отбелязва същия модел и при по-широките обещания за възстановяване на Украйна. В тях често се събират грантове, заеми, гаранции и инвестиционни намерения, които зависят от обществени поръчки, готовност на банките, подготвени проекти и ситуацията на фронта, преди да се превърнат в реален разход (ЦСМИ).

Гаранции срещу грантове: какво показват Германия и Дания

Испания не е единствената държава, която използва възможността си да поема риск и да заема евтино, за да позиционира националните си фирми. Германия работи по сходна логика чрез „Хермесдекунген“ — експортно-кредитни гаранции срещу политически и търговски риск. „Ост-Аусшус“, германското бизнес лоби за Източна Европа, съобщи за над 50 инвестиционни гаранции, вече поети за проекти в Украйна след пълномащабната руска инвазия („Ост-Аусшус“). По-широкият германски пакет за възстановяване достига до 233 млн. евро в енергетика, жилища и индустриално сътрудничество (АФП).

Дания прави друго. Последният ѝ модел насочва грантове през НЕФКО, северна институция за зелено финансиране, директно към общински проекти в Николаев: вода, канализация, болници, училища. Дания отпуска 26,6 млн. евро, плюс 3 млн. евро от „Импакт фънд Денмарк“, а украинските общини съфинансират от местните си бюджети („Рицау“/НЕФКО). Грантовете струват на датските данъкоплатци веднага, но парите отиват направо към украински публични услуги, без испанска или германска фирма по средата.

Разликата изостря въпроса. Испания и Германия използват публични гаранции, за да помагат на национални компании да печелят работа. Дания купува чиста вода за Украйна. И двата подхода могат да са полезни. Но не са едно и също.

Кой печели и кой носи риска

Най-ясните печеливши са испанските фирми в отбраната, инфраструктурата, транспорта, железниците и енергетиката — секторите, които Куерпо доведе в Киев (Ен Ви, „Ел Паис“). Те получават публично покритие на риск, което конкуренти от държави с по-слаби експортно-кредитни агенции трудно могат да изравнят. Европейската банка за възстановяване и развитие показва, че гаранциите за споделяне на риска могат да поддържат кредитирането във военновременни условия и да позволят милиарди евро финансиране от украински банки, което иначе би било замразено (ЕБВР). Това не доказва, че испанският пакет ще бъде изпълнен добре. Показва, че механизмът може да работи.

Испанските данъкоплатци носят крайния риск: сметка, която стои извън бюджета, докато дадена гаранция не бъде задействана. Колкото повече проекти започнат по време на активна война, толкова по-голяма е вероятността нещо да доведе до плащане. Полският опит подсказва и друг разход. Въпреки силната обществена подкрепа за приоритетно участие на полски фирми, едно споразумение е обхванало само три компании, макар над 3 000 да са проявили интерес („Бизнес Ентер“). Възстановяването, подкрепено с гаранции, обикновено фаворизира големи и кредитоспособни фирми, които знаят как да работят с държавно гарантирано финансиране.

Украйна има нужда от външен капитал и експертиза, а гаранциите могат да отключат дейност, която търговските пазари биха избегнали. Но „подкрепа за Украйна“ и „подкрепа за испански фирми в Украйна“ са различни икономически факти под един и същ политически етикет. Испания още не е публикувала пълна сметка за очакваните плащания по гаранции, проектната си линия или начина, по който украинските фирми ще участват като партньори, а не само като подизпълнители. Дотогава числото от 570 млн. евро измерва амбиция, не поет разход.