Испания решава за 1.2 милиона мигранти

Върховният съд на Испания обмислял дали да поиска от Съда на ЕС в Люксембург тълкуване дали масовата легализация на мигранти в страната е съвместима с европейското право. Ако такова запитване бъде изпратено, съдът ще трябва да отговори на въпрос, който досега не е решаван в този мащаб: може ли една държава от Шенген да даде разрешения за пребиваване на над 1 млн. души без документи, без предварително да е ясно какви последици ще понесат останалите страни от зоната без граничен контрол.

Важно уточнение: официално съдебно разпореждане още не е публикувано на сайта на испанската съдебна власт. Информацията идва от испански медии, според които съдът е поставил под въпрос дали пребиваване може да се даде „само заради самия факт на незаконен престой“ и е отворил процесуална възможност за запитване до Люксембург (Ел Мундо, Ел Еспаньол). Докато такъв акт не бъде публикуван, става дума за съдебен сигнал, а не за потвърдено дело.

Какво направи Испания и какво казва правото на ЕС

Испанската схема за легализация, чийто срок за кандидатстване изтече на 30 юни, предлага едногодишно разрешение за пребиваване и работа с възможност за подновяване на мигранти без документи, които са били в страната преди 1 януари 2026 г. Правителството е очаквало около 500 000 кандидати (Ар Ти И). Подадените заявления са над 1,2 млн. (Юронюз).

Правото на ЕС не забранява изрично национални програми за легализация. Директивата за връщането, общата рамка на ЕС за извеждане на хора с незаконен престой, приема връщането като стандартния път, но член 6, параграф 4 позволява на държавите членки да дадат право на пребиваване „по състрадателни, хуманитарни или други причини“ (Директива 2008/115/ЕО за връщането). Правният въпрос е дали това изключение може да покрие широка законодателна програма за над 1 млн. души, или изисква индивидуална преценка за всеки случай. Според Ел Конфиденсиал езикът, приписван на Върховния съд, подсказва, че той вижда възможен сблъсък с европейските правила.

Преюдициално запитване по член 267 от Договора за функционирането на ЕС, разпоредбата, която позволява на национални съдилища да искат тълкуване на правото на ЕС от Люксембург, няма само по себе си да отмени испанския декрет. То би очертало правните граници, а това тълкуване ще обвързва съдилищата в целия ЕС (член 267 от ДФЕС). Затова казусът излиза далеч извън Мадрид.

Защо Берлин и Париж следят случая

Испанското разрешение за пребиваване не дава право на работа в Германия или Франция. Но правилата на Шенген позволяват на притежателите на такова разрешение да пътуват в зоната без граничен контрол до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период (Регламент (ЕС) 2016/399). Легализацията не изнася трудово разрешение в друга държава, но променя правния статус на човека в общо пространство за движение.

Германия гледа на това като на риск от вторично движение: легализирани мигранти могат да влязат законно за кратък престой, да останат след изтичането му или да търсят неформална работа в система, която и без това е под натиск (Берлинер Цайтунг). Френският вътрешен министър Брюно Рьотайо отиде по-далеч, като обвини Педро Санчес в „клиентелизъм“ и настоя Испания да бъде държана отговорна пред европейските си партньори (Льо Фигаро).

Испанското правителство защитава политиката като прагматична: мигрантите, които вече работят неформално, трябва да плащат данъци и да имат трудова защита, вместо да остават в сивата икономика (Имърджинг Юръп). Дали легализацията насърчава бъдещи незаконни пристигания остава спорен въпрос и сред изследователите (Център за миграционна политика).

Въпросите, на които никой не отговаря

Дебатът е богат на реторика за суверенитет и беден на доказателства. Няма масив от данни, който да показва колко хора, легализирани в една шенгенска държава, по-късно се преместват в друга. Нито едно правителство, което критикува Испания, не е представило разчетен и реалистичен план за връщане на хората, които Мадрид сега документира. Най-слабо се чуват гласовете на тези, чийто статут се решава: кандидатите, работодателите, които разчитат на техния труд, и местните администрации, които обработват заявленията.

Ако Върховният съд изпрати въпроса до Люксембург, Съдът на ЕС ще създаде прецедент за всяка държава членка, изправена пред същия избор. Испания иска да документира работници, които вече са в страната. Други правителства искат общи правила, за да не се пренасят последиците от национални решения през границите. Докато това напрежение не бъде решено, Шенген работи върху допускане, което никога не е било формално проверено: всяка държава решава на кого да даде разрешение за пребиваване, но всички поемат последиците.