Испания рискува €260m заради лобисткия вот

На 16 септември испанският парламент отхвърли закона на правителството за прозрачност на лобирането. Така остана неизпълнен етап от европейския план за възстановяване и според публикувани оценки бяха поставени под риск 260 млн. евро плащания от ЕС. Отхвърлянето с 179 гласа срещу 155 премахна реформа, която Мадрид беше поел като ангажимент пред Брюксел в замяна на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост (европейския фонд за възстановяване след пандемията, който изплаща средства на държавите, след като те докажат, че са изпълнили договорените реформи). Случаят показва и демократичното напрежение, заложено в тази система: изпълнителната власт поема ангажимент за реформа, парламентът отказва да я приеме, а отказът води до финансова цена за европейските данъкоплатци.

Отхвърлената мярка, декрет-закон 21/2026, щеше да създаде първия в Испания всеобхватен задължителен регистър на групите по интереси, които се стремят да влияят върху решенията на правителството (Ла Вангуардия, Ди Обджектив). Регистърът вече беше влязъл в действие на 4 септември, като в него се бяха вписали над 250 организации. Дванадесет дни по-късно Конгресът го заличи.

Защо Конгресът каза „не“

Възраженията на опозицията засягаха и процедурата, и съдържанието, а не се свеждаха до отхвърляне на прозрачността. Народната партия (ПП), „Вокс“, „Хунтс“ и Съюзът на народа на Навара (УПН) настояха, че закон, който променя правилата на демократичното участие, трябва да мине през редовната законодателна процедура с възможност за поправки, а не да бъде внесен като извънреден декрет за гласуване само „за“ или „против“ (20 минути). Те възразиха и срещу включването на синдикатите и работодателските федерации в категорията на обикновените групи по интереси. Това не беше техническа подробност: испанската конституция дава на социалните партньори официална роля в колективното договаряне и социалния диалог, различна от тази на корпоративна лобистка група, която търси достъп до управляващите.

Самото правителство призна проблема. Министърът на цифровата трансформация Оскар Лопес обеща до октомври нов текст, който изключва синдикатите и работодателските организации — признание, че обхватът на декрета не може да остане в сегашния си вид (Ла Вангуардия). Премиерът Педро Санчес представи вота като опит на Народната партия и „Вокс“ да прикрият връзките си с лобисти. Това беше политическо твърдение, а не доказателство за мотивите им. Наличните данни сочат по-тясно обяснение: Конгресът отхвърли този инструмент, този законодателен път и тази дефиниция за това кой се счита за лобист. Не е ясно дали всички 179 депутати, гласували против, биха блокирали по-добре изготвен обикновен законопроект.

Въпросът за 260 млн. евро

По-ранни оценки на правителството предупреждаваха, че под риск са между 800 млн. и 1,5 млрд. евро. Цитираните 260 млн. евро са по-малко, защото Комисията е признала други изпълнени реформи, включени в същия транш, и е отделила неизпълнението на ангажимента за лобирането, вместо да анулира цялото плащане (20 минути). При последното ни отразяване на напредъка по испанския план Европейската комисия току-що беше изплатила 6,234 млрд. евро, свързани с етапи в жилищната политика, здравеопазването и транспорта, с което общите постъпления достигнаха около 78 млрд. евро. Случаят идва, докато Мадрид подготвя последното си искане за приблизително 25,9 млрд. евро, обвързано с изпълнението на 148 етапа (Ла Воз де Галисия).

Дали 260 млн. евро вече са окончателно изгубени, остава неясно. Съгласно член 24 от регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост Комисията може да спре плащането за неизпълнени етапи и да даде на държавата шест месеца, за да отстрани проблема. Едва след изтичането на този срок спирането се превръща в окончателно намаление. Досега не е публикувано решение за изпълнение на Комисията, което да потвърждава сумата от 260 млн. евро.

Какво показват другите държави

Опитът на ЕС показва, че спрените средства не се губят автоматично. В България бяха задържани 214,5 млн. евро заради неизпълнен етап, свързан с борбата с корупцията. След преразглеждане на плана и коригиращи действия Комисията отмени спирането (Оценката на Комисията за четвъртото искане за плащане на България). В Португалия около 714 млн. евро бяха временно замразени заради реформи в професионалните услуги и здравеопазването, а след представяне на нови доказателства страната възстанови част от сумата (ЕКО). Румъния показва какво се случва при неуспех: Комисията окончателно намали плащането ѝ с около 458,7 млн. евро, след като коригиращите мерки се оказаха неуспешни (Аджерпрес).

Испания все още може да приеме закон за лобирането чрез редовната парламентарна процедура. Крайният срок за приключване на програмата по Механизма за възстановяване и устойчивост обаче изтече на 31 август, а последните искания за плащане трябва да бъдат подадени до края на септември. Приемането на закон след този срок не означава автоматично, че е изпълнен етап, който е трябвало да бъде приключен по-рано. Нидерландското правителство е заявило същото пред парламента си: вътрешнополитическите трудности не са обективно обстоятелство, което оправдава пренаписването на поет ангажимент (Парламентът на Нидерландия).

По-дълбокият модел

Гласуването показва структурното напрежение, което системата за възстановяване на ЕС създаде в държавите членки. Националните правителства изготвят ангажиментите за реформи и договарят с Комисията какъв финансов ресурс ще бъде свързан с тях. След това от парламентите се очаква да приемат обещаното законодателство, понякога чрез извънредна процедура, под заплахата, че отказът ще струва европейски средства. Конституционното право на парламента да каже „не“ остава непокътнато, но решението има финансова цена.

Европейската сметна палата предупреди, че проверката на етапите може да потвърди изпълнението на конкретен ангажимент, без да докаже, че реформата е постигнала целта си (Европейската сметна палата). Случаят с Испания поставя друг въпрос: дали методът, по който Комисията определя финансовия размер на неизпълнението, е достатъчно прозрачен, за да може да бъде проверен публично. Сумата от 260 млн. евро е резултат от методика, публикувана от Комисията през 2023 г., която използва корекционни фактори за значимост, амбициозност и частично изпълнение. Гъвкавостта ѝ позволява едно неизпълнение да не санкционира целия транш. В същото време методиката е достатъчно непрозрачна, за да не може външен наблюдател самостоятелно да възпроизведе изчислението. Тъкмо това разминаване между прилагането на правилата и възможността методиката да бъде разбрана е въпросът, който Комисията все още трябва да обясни на Испания и на всяка държава членка, която наближава края на програмата.