Наематели в Испания протестираха след вота

На 2 октомври долната камара на испанския парламент отхвърли два правителствени декрета за жилищата и така отпаднаха скромни нови защити за наемателите (Congress, Irish News). На следващия ден наематели излязоха на шествия в над 50 града и градчета с искания за много по-далечни промени (EFE). Премиерът Педро Санчес се оказа между протестиращите и Junts: за да прокарва решенията си, той разчита на гласовете на каталунската партия, която се обявява за независимост и се противопостави дори на отхвърлените мерки.

В Мадрид централната правителствена служба в столицата преброи 70 000 участници в шествието, докато организаторите от Съюза на наемателите заявиха, че са били 500 000 (Europa Press, El País). И двете страни имат интерес от посочения от тях брой.

Недоволството започна преди гласуването. На 23 септември 87-годишната наемателка от Мадрид Марикармен Абаскал беше изгонена от дома си. Протестите пред жилището ѝ прераснаха в палатков лагер на Пуерта дел Сол, централния площад на града (Irish Times). До събота общинското жилищно дружество на Мадрид се съгласило тя да се върне при условия, сходни с тези в стария ѝ договор. Публикациите обаче не потвърждават, че вече се е върнала (Público).

Какво загубиха наемателите

Организаторите искат наемите да бъдат намалени наполовина, договорите да са безсрочни, изселванията да спрат, а жилищата на т.нар. „лешоядни фондове“ да бъдат отчуждени (Demócrata).

Отхвърлените декрети предлагаха значително по-малко. Основният позволяваше на наематели, чиито договори изтичат най-късно на 31 декември 2028 г., да поискат удължаване с до две години. Той защитаваше някои уязвими домакинства от изселване и ограничаваше увеличението на наемите до края на 2027 г. (Civio).

И двата акта бяха декрет-закони: извънредни мерки, които влизат в сила веднага, но престават да действат, ако Конгресът не ги ратифицира в срок от 30 дни (BOE). Те действали едва от 1 и 2 октомври, съответно, затова правното положение на наемателите, поискали удължаване през тези дни, сега остава неясно (Civio).

Защо седем гласа бяха решаващи

Основният декрет беше отхвърлен със 172 гласа „за“ срещу 178 „против“, а декретът за подновяване на договорите — със 166 срещу 184 (Congress). Решаващи за първия вот бяха седемте депутати на Junts. Ако бяха гласували „въздържал се“, декретът щеше да бъде приет (Infobae).

Junts твърди, че задължителното удължаване на договорите прехвърля разходите върху дребните наемодатели. Партията се позовава на данни на Bank of Spain, централната банка на страната, според които през 2021 г. физически лица притежавали 91,9 % от жилищата, отдавани под наем на пазарни цени (elDiario.es). Junts предупреждава, че собствениците щели да изтеглят жилищата си от пазара, и настоява удължаването да става само по тяхно съгласие. Данните показват, че повечето жилища под наем са собственост на физически лица, а не на компании. Те обаче не показват дали собствениците са дребни наемодатели или биха изтеглили жилищата си от пазара.

Както посочихме след гласуването (To Brief), всеки вариант, който Junts би приела, ще остане още по-далеч от исканията на протестиращите.

Стачка без дата

Шествието в Мадрид премина зад транспарант с надпис „Към обща стачка“ (EFE). Говорителката на Съюза на наемателите Валерия Раку очаква стачка „скоро“, но дата няма, а провеждането ѝ зависи и от други организации (Europa Press).

Най-вече решението зависи от CCOO и UGT, двете големи испански синдикални конфедерации, които не са свикали стачка. Те подкрепиха шествията и ще обсъдят обща стратегия с организациите на наемателите (laSexta). Общата стачка е прекъсване на работа от служители, а тези организации имат нужния обхват, за да я организират.

Работодателите вероятно ще се противопоставят. Ръководителят на работодателската федерация CEOE Антонио Гараменди смята, че стачка само заради жилищната криза не би била трудов спор, и заявява, че работодателите ще оспорят подобна акция в съда (La Vanguardia). Аргументът му има правна опора: испанският закон за стачките от 1977 г. забранява прекъсвания на работа, които не са свързани с професионалните интереси на работниците (BOE).

Ирландските издания следиха шествията отблизо, често през историята на Абаскал (Irish Times, Irish News). Интересът вероятно е свързан с натиска върху наемателите, познат и извън Испания. Но спорът няма да бъде решен от институция на ЕС: Съюзът може да действа само в рамките на правомощията, които договорите му предоставят (EUR-Lex), а тези декрети бяха испанско законодателство, прието и отменено в Мадрид.

Така решението остава в Конгреса. Петъчният вот показва, че в момента Санчес няма достатъчно гласове дори за мерките, които организаторите на протестите смятат за твърде слаби.