Швеция изгони трима руски агенти

Трима дипломати напуснаха Швеция без публичен шум през последните дни. Правителството ги е принудило да си тръгнат, след като Сепо, шведската служба за сигурност, е документирала операция на руското разузнаване, насочена към начина, по който се вземат политически решения в страната (Сепо, СВТ). Двама от тях са били офицери от СВР, руската служба за външно разузнаване. Третият е бил вербуван агент, работещ от посолството на неевропейска държава в Стокхолм. Срещу никого от тях няма да има наказателно преследване, защото всички са имали дипломатически имунитет.

Шведските власти твърдят, че са пресекли операцията на етапа на събиране на информация. Според публично известните данни това обяснение изглежда устойчиво: срещите са били проследени, задачите са били установени, а участниците са били отстранени. Липсва обаче доказателство, че събраната информация вече е била използвана за промяна на шведско решение, за прокарване на конкретен наратив или за влияние върху гласуване.

Какво документира Сепо

Заместник-ръководителят на оперативната дейност в Сепо Кристофер Веделин заяви, че службата е наблюдавала срещи между вербувания агент и двамата му куратори от СВР в района на Стокхолм, знаела е какви теми са обсъждани и какви задачи са възлагани (Сепо). СВТ излъчи кадри от наблюдението на тези срещи (СВТ). „Дагенс Нюхетер“ идентифицира агента като дипломат от неевропейско посолство — посредник, който е правел връзката по-трудна за разпознаване като руска операция от потенциалните шведски цели (ДН).

Според Сепо целта е била да се разбере как се формират шведските решения, така че бъдещи операции да използват „поляризиращи теми“ и да дискредитират Швеция, НАТО и ЕС (Сепо). Това описание сочи подготовка, а не вече проведена намеса. Министърът на правосъдието Гунар Стрьомер заяви, че операцията не е постигнала целите си и не е свързана със септемврийските избори в Швеция (ТВ4). Премиерът Улф Кристерсон каза, че тя е била „близо до политиката“, но не посочи кои институции или кабинети са били обект на интерес (ДН).

Сепо не е уточнила дали целите са били министри, държавни служители, депутати или партийни сътрудници. Външният министър Мария Малмер Стенергард потвърди, че тримата са били принудени да напуснат заради дейността си в Швеция. Няма публикуван обвинителен акт или съдебни документи. Дипломатическият имунитет е преместил реакцията от наказателното правосъдие към тихо експулсиране.

Защо НАТО и ЕС следят случая

Вътрешните червени линии на едно правителство са ценна разузнавателна информация. Те показват на Москва къде Швеция може да отстъпи в преговори в НАТО или ЕС. След присъединяването на страната към алианса всяка информация за начина, по който Стокхолм формира позициите си за Украйна, санкциите или отбранителните ангажименти, може да помогне на Русия да предвижда, да оказва натиск или да разделя съюзници. Сепо направи тази връзка пряко, като посочи и двете институции като цели за дискредитиране.

Брюксел е удобен терен за разузнавателните служби, защото събира дипломати, лобисти, служители на съюзи и национални представители на малка площ. Една дипломатическа позиция може да следи няколко канала за вземане на решения едновременно. През юли „ИЮобзървър“ съобщи, че белгийската столица е домакин на 187 посолства, 94 постоянни представителства и 131 международни организации, а от 2022 г. насам 68 руски дипломати са били изгонени от Белгия по подозрения в шпионаж (ИЮобзървър).

Шведският случай не стои самостоятелно. През юли финландската служба за сигурност Супо и военното разузнаване предупредиха, че руската ФСБ извършва кибершпионаж чрез компрометирани мрежови устройства. След това външният министър Елина Валтонен извика руския посланик (Супо, МТВ Уутисет). Европейският съвет, в който държавните и правителствените ръководители определят политическата посока на ЕС, осъди това, което нарече руска „злонамерена киберекосистема“, и посочи звена на ФСБ, насочени срещу държави членки в цяла Европа (АП).

Липсващото доказателство е съществено

Шведският случай спира на границата между шпионаж и намеса. Сепо показа, че може да проследи операция, да идентифицира участниците и да ги отстрани. Не е показала обаче, че събраната информация вече е била използвана: няма посочен внедрен наратив, манипулирано решение или компрометирано гласуване. Сепо не е назовала третата държава, шведските цели или конкретния материал, който е бил търсен.

Руските разузнавателни служби първо събират информация, а после я използват за влияние. Швеция е спряла събирането. Сепо все още дължи на обществото по-точен отговор: коя част от шведската политика е била изложена на риск и докъде е стигнала операцията, преди държавата да я прекрати.