Швеция наема 600 килии в Естония

От следващия месец Швеция ще започне да прехвърля осъдени затворници в затвора в Тарту, Естония. Причината е проста: шведската затворническа система няма достатъчно места, а Естония има свободен капацитет, който може да продаде. Така в европейското правосъдие влиза модел, който досега звучеше по-близо до логистиката, отколкото до наказателната политика: държавата наема чужда затворническа инфраструктура почти както компания би наела складова площ. Договорът е ратифициран, цената е известна, а системата е готова да заработи. Не е ясно обаче как ще бъде разпределена отговорността, когато наказанието се изтърпява в една държава, но е наложено от друга.

Сделката

Шведският министър на правосъдието Гунар Стрьомер съобщи пред парламента, че Швеция е осигурила до 600 места в затвора в Тарту (Риксдаг). Парламентите на двете държави приеха необходимите закони. Естонският президент Алар Карис подписа закона за ратификация на 24 юни (Президентство на Естония). На 3 юли влезе в сила и нов шведски закон, който позволява присъдите лишаване от свобода временно да се изтърпяват в чужбина (Children of Prisoners Europe). Прехвърлянията вече могат да започнат.

Цената също е публична. Швеция ще плаща на Естония 30,6 млн. евро годишно за до 300 затворници, плюс 8500 евро на месец за всеки допълнителен лишен от свобода (ERR). През първата година плащането ще бъде 23 млн. евро, въпреки че капацитетът ще се запълва постепенно (eznews). Петгодишният договор обхваща пълнолетни мъже, осъдени за насилствени престъпления или престъпления, свързани с наркотици.

Логиката е взаимна. Швеция купува незабавен капацитет по-бързо, отколкото може да построи нови затвори у дома. Естония превръща недостатъчно използвана сграда в приход и запазва работни места в регионален град. И двете страни получават нещо, което трудно биха произвели сами в същия срок.

Изпитан модел, но не без риск

Това не е първият случай на трансграничен наем на затворнически места в Европа. Норвегия нае 242 места в затвора Норгерхавен в Нидерландия по същата логика на недостиг на капацитет (норвежко правителство, нидерландско правителство). Комитетът против изтезанията към Съвета на Европа, който инспектира условията в местата за лишаване от свобода, установи, че режимът в Норгерхавен като цяло може да работи (CPT). Дания подписа подобно споразумение с Косово за до 300 затворници, но още не го е приложила, отчасти защото изпращането на осъдени извън ЕС поставя по-тежки правни въпроси за защитата на правата им.

Сделката между Швеция и Естония стъпва върху общите правила на ЕС за права и съдебно сътрудничество. Разстоянието до Тарту обаче прави семейния контакт много по-труден, отколкото при нидерландския вариант, където между държавата, наложила присъдата, и приемащия затвор имаше няколко часа път с автомобил.

Кой разглежда жалбите?

Естонските власти очакват присъствените семейни посещения да бъдат редки. Затворниците ще разчитат основно на телефонни и видеовръзки (Rus ERR). Children of Prisoners Europe, заедно със шведските организации BUFFF и Räddningsmissionen/Solrosen, предупреди, че международните пътувания натоварват семейства, които често вече са под финансов натиск, а екраните не могат да заменят пряката връзка между родител и дете (Children of Prisoners Europe). Шведският закон изисква при решенията за прехвърляне да се отчитат семейните връзки и правото на личен и семеен живот по член 8 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Практическият механизъм за тази преценка обаче не е публикуван.

По-трудният въпрос е кой поема жалбите, след като затворникът вече е в Тарту. Естонското затворническо право урежда ежедневния режим, но Швеция остава държавата, наложила присъдата. Ако затворник твърди, че е малтретиран или че му е отказано медицинско обслужване, публикуваните материали не показват коя институция приема жалбата, на какъв език и по реда на коя държава. Комитетът против изтезанията може да инспектира, но не е обявен общ график за проверки или задължение за съвместно докладване. Естония управлява затвора. Швеция притежава присъдата. Публичната информация не обяснява кой разследва, когато проблемът попадне между двете системи.

В самия Тарту имаше протести срещу споразумението, като част от участниците използваха открито унизителен език за бъдещите затворници (ERR). Приемащата общност поема тежестта на сигурността, политическото недоволство и местната стигма. Швеция получава облекчение на капацитета.

Опитът на Норвегия и Нидерландия показва, че моделът може да оцелее практически. Той обаче приключи, когато натискът върху капацитета намаля, и нито една държава не избра да го превърне в постоянна политика. Сделката между Швеция и Естония е готова да премести затворници през август. Ако не съществуват непубликувани протоколи, тя ще ги премести преди обществото да види как заедно с тях пътува и отговорността.