Тридесет и шест държави подписаха договор за съдебно преследване на руските лидери за нахлуването в Украйна

На 15 май в Кишинев 36 държави и Европейският съюз подписаха статута, с който се създава Специален трибунал за престъплението агресия срещу Украйна. Съдът ще бъде в Хага и е насочен към руските представители, взели решението за инвазията — от Владимир Путин до най-висшите военни командири.

Това е първият международен трибунал, посветен на престъплението агресия след Нюрнберг и Токио. Разстоянието между създаването на съд и реалното изправяне на обвиняеми пред него обаче остава голямо. А коалицията зад проекта е по-тясна, отколкото инициаторите му биха искали.

Какво може да направи съдът и защо беше нужен

Трибуналът запълва празнина в сегашната система. Международният наказателен съд — постоянният съд за военни престъпления — не може да преследва престъплението агресия, ако държавата на обвиняемия не е страна по неговия учредителен договор. Русия подписа Римския статут през 2000 г., но се оттегли през 2016 г.. Другият път е сезиране от Съвета за сигурност на ООН, където Москва има право на вето.

Новият трибунал заобикаля и двете пречки чрез т.нар. „разширено частично споразумение“ — механизъм на Съвета на Европа, който позволява на желаещите държави да действат без единодушие („Джурист“). Статутът премахва имунитета на държавния глава. Путин, премиерът му и външният му министър могат да бъдат обвинени, макар че делата срещу тези трима се спират автоматично, докато са на постовете си. Военни командири като Валерий Герасимов и Сергей Шойгу нямат такава защита и могат да бъдат съдени задочно още сега.

Участващите държави ще изберат 15 съдии, а един независим прокурор ще има седемгодишен мандат („Кеймбридж интернешънъл лийгъл материалс“). Украйна очаква първите присъди до 2028 г. („Украинска правда“).

Проблемът с изпълнението

Трибуналът няма собствена полиция. Всеки арест зависи от това дали държава членка ще реши да действа. Историята е отрезвяваща. Международният наказателен съд издаде заповед за арест на Путин през 2023 г.; Монголия не го задържа при посещението му. Специалният трибунал за Ливан осъди задочно членове на „Хизбула“ през 2020 г. за убийството на бившия премиер Рафик Харири. Никой от тях не беше арестуван. Трибуналът за бивша Югославия обвини Радован Караджич през 1995 г.; Сърбия го арестува 13 години по-късно, когато амбицията за членство в ЕС направи укриването му по-скъпо от предаването му.

Москва вече показа как гледа на съда. На 13 май руската Дума гласува с 384 гласа „за“ и нито един „против“ президентът да получи право да използва военна сила в чужбина за „защита на руски граждани“, преследвани в чужди или международни съдилища (ТАСС, „Дойче веле“). Законът кодифицира същата доктрина, на която Русия се позова преди намесата си в Грузия през 2008 г. и в Украйна през 2014 г.

Коалиция с празни места

36-те подписали страни са почти изцяло европейски (Съвет на Европа, „Дойче веле“). Само две държави извън Европа се присъединиха: Австралия и Коста Рика. Нито едно африканско, азиатско или голямо латиноамериканско правителство не подкрепи инициативата. Това отсъствие подхранва критика, която вече се чува в необвързаните столици: че става дума за избирателно западно правосъдие, прилагано към Русия, но не и към интервенциите на НАТО в Ирак или Либия.

В самата Европа 12 държави от Съвета на Европа отказаха да подпишат. Четири от тях са членки на ЕС: Унгария, Словакия, България и Малта. Унгария и Словакия многократно блокираха пакети от санкции на ЕС и използваха петролопровода „Дружба“ като лост за натиск. Служебното правителство в България не даде публично обяснение. ГЕРБ, основната опозиционна партия, нарече отказа „политическа грешка“, несъвместима с членството в НАТО и ЕС. Сред държавите извън ЕС се откроява Турция: член на НАТО, който отказва да подкрепи търсене на отговорност за агресия срещу партньорска държава.

Съединените щати, които не са член на Съвета на Европа, запазиха мълчание. Вашингтон по-рано предпочиташе по-нископрофилен хибриден трибунал и се опасява, че превръщането на преследването на агресия в нормална практика може да изложи американски военни операции на бъдещи правни атаки. Неангажираността на администрацията на Тръмп засили опасенията за бюджетен недостиг при съд, чиято годишна издръжка се оценява на 75 млн. евро. Европейската комисия обеща 10 млн. евро за началното изграждане, но дългосрочното финансиране остава нерешено.

Отвореното дело

Стойността на трибунала може да зависи по-малко от присъдите и повече от времето. Международните съдилища създават правен архив. Той започва да работи, когато вътрешната политика се промени. Франция се присъедини към ръководния комитет през април, а външният министър Жан-Ноел Баро заяви: „Няма мир без справедливост, нито справедливост без истина“ („Льо Фигаро“). Нидерландия потвърди, че Хага ще бъде седалището, добавяйки още един пласт към ролята на града като световна съдебна столица.

Дали съдът ще стигне от обвинителен акт до реално изпълнение зависи от въпроси, на които нито един статут не може да отговори: колко дълго Путин ще остане на власт, дали генералите му някога ще пътуват извън Русия и дали европейската коалиция ще издържи, когато политическата цена на изпълнението се повиши.