Литва пази енергийните си артерии

Литовски военни вече патрулират около терминала за втечнен природен газ в Клайпеда. Латвия засили охраната на язовир на река Даугава и на подземно газово хранилище. Полският оператор на газопреносната мрежа работи при повишена готовност. Естония настоява за по-силен кризисен капацитет, но засега не е обявила публично разполагане на охрана около енергийни обекти.

Мерките за защита са потвърдени. Атаката, за която се готвят, не е.

Предупреждението и слабостта, която то показва

Литовският министър на отбраната Робертас Каунас съобщи, че военното разузнаване разполагало с информация, според която Русия обмисля атаки срещу критична инфраструктура в балтийските държави. Сценарият включвал използване на пленени или възстановени дронове украинско производство, така че останките да насочат подозрението към Киев, а не към Москва (ЛРТ, Киев Индипендънт). Каунас постави ясни граници на твърдението: Литва наблюдавала планиране, но нямала дата, списък с цели или данни за окончателно руско решение (Блумбърг).

Такъв сценарий атакува най-уязвимия момент: минутите между засичането на дрон и решението кой го е изпратил. Русия може да събере части от украински дронове след удари по своя територия, да ги сглоби отново като оръжие срещу съюзническа държава и да остави на място отломки, които изглеждат украински (Юронюз, Евромайдан прес). Целта е да се купи време за объркване в НАТО, 32-членния военен съюз, докато столиците спорят колко доказателства са нужни, преди да реагират (НВ/Ройтерс).

НАТО може да споделя радарни данни и да вдига изтребители. Всяка държава членка може да поиска консултации в съюза, когато се чувства застрашена. Но ангажиментът за колективна отбрана по член 5 изисква политическо съгласие, че е извършено въоръжено нападение. Той не се задейства само от отломки (НАТО). Правото да бъде свален дрон, да се посочи извършителят и да се премине към ескалация остава национално. Всяка държава решава по собствените си правила и със собствената си скорост. Именно тази празнина е смисълът на операция под чужд флаг.

Четири държави, четири системи за тревога

Отговорът на Литва е най-видим. На 17 юли Каунас подписа заповед за разполагане на до 30 военнослужещи, които да охраняват четири обекта до 19 август: терминала за втечнен природен газ в Клайпеда, който е ключов за газовите доставки в региона; електропровода „ЛитПол линк“ с Полша; и две вътрешни енергийни съоръжения, които балансират мрежата (ЛРТ Инглиш). Общият модел е ясен: вход за газ, трансгранична електроенергия, капацитет за балансиране. Това е инфраструктурата, която държи балтийските държави снабдени независимо от Русия.

Латвия засили сигурността около язовира на Даугава край Рига и газовото хранилище Инчукалнс (Делфи Латвия). Министърът на отбраната Райвис Мелнис заяви, че Латвия няма информация за подготвяни атаки срещу конкретни латвийски цели (la.lv). Голяма част от засилената охрана е в сила още от пълномащабното руско нахлуване в Украйна през 2022 г.

В Полша мерките се водят повече от компаниите, отколкото от една военна заповед. Енергийната група „Орлен“ проучва алтернативни маршрути за внос на газ, „Газ-Систем“ работи при повишена готовност, а военно подразделение започна да охранява електрическа връзка с Украйна, която помага за стабилизирането на повредената от войната украинска мрежа (Украинска правда). Полша разследва и собствените си пропуски при засичането и предупреждението за руска крилата ракета, която премина през въздушното ѝ пространство на 30 юли (ТВН24).

Естония стои отделно. Вътрешният министър Игор Таро смята, че най-вероятните заплахи са невоенни и че кризисната готовност на страната не отговаря напълно на средата за сигурност (ЕРР Инглиш). В публичните данни няма новообявена охрана около енергийни активи.

Когато дронът наистина дойде

Румъния дава един възможен отговор. На 24 юли румънски изтребители Ф-16 свалиха руски дрон от типа „Шахед“ над румънска територия (Романия инсайдър). Това изисква предварително одобрени правила за използване на сила и политическа готовност да се стреля. Шведски отбранителни анализатори определят балтийския сценарий с операция под чужд флаг като „напълно разумен“ в логиката на сивата зона (Свенска дагбладет).

Четири държави от НАТО укрепват обекти според собствените си правила, в рамките на собствената си правна власт и със собствено темпо. Въпросът към НАТО е дали националните правила за сваляне на дронове и процедурите за приписване на отговорност са предварително изчистени, преди дрон да достигне електроцентрала. Иначе Москва ще научава обект по обект, че разминаванията между съюзническите системи за тревога са достатъчно широки, за да бъдат използвани.