Три поста в ЕЦБ укрепват кандидата на Испания

Three ECB posts are opening, and the presidency remains undecided.
Композиция на изображението · tobriefКристин Лагард ще напусне поста президент на Европейската централна банка на 7 февруари 2027 г. — около девет месеца преди края на мандата си. Тя обяви решението си на 29 октомври (ЕЦБ, Съветът на ЕС). На 9 ноември финансовите министри на страните от еврозоната обсъдиха двама кандидати, но не избраха нито един. Те си поставиха за цел да вземат решение до края на 2026 г. (DH/AFP). Според медийни публикации Париж и Берлин са се договорили да подкрепят испанския кандидат, но нито едно правителство не е номинирало официално свой кандидат.
Двама кандидати, три свободни места
На 4 ноември правителството на Нидерландия уведоми парламента, че ще предложи Клаас Кнот, оглавявал нидерландската централна банка от 2011 до 2025 г. (правителството на Нидерландия). Испанският министър на икономиката Карлос Куерпо предложи Пабло Ернандес де Кос. Той е бивш управител на Испанската централна банка, а сега ръководи Банката за международни разплащания — институцията, която служи като банка на централните банки (Demócrata).
Президентският пост е само едно от свободните места. На 3 януари Изабел Шнабел напуска шестчленния Изпълнителен съвет на ЕЦБ, който ръководи ежедневната работа на банката, за да премине в Международния валутен фонд. Мандатът на главния икономист Филип Лейн изтича на 31 май 2027 г. (ЕЦБ).
Три места се освобождават в рамките на пет месеца, затова назначенията се превръщат в общо договаряне кой пост за коя държава ще бъде. Според представители на ЕС, цитирани от ANSA, държавите имат срок до 18 ноември да предложат кандидати за другите две места (ANSA). В писмото на нидерландското правителство срещите на върха в края на ноември и в средата на декември са посочени като възможни моменти за решение (правителството на Нидерландия).
Как договорката променя баланса
Според Le Monde Франция планира да подкрепи Ернандес де Кос (Le Monde). Испански медии описват договорката зад тази подкрепа: Германия би получила поста главен икономист на мястото на Лейн, а Франция — още едно място в Изпълнителния съвет (EL PAÍS). Тези постове дават на двете най-големи икономики в еврозоната основание да застанат зад испанския кандидат. В предишен материал на To Brief проследихме как Париж и Берлин са се сближили около този пакет (To Brief).
Берлин още не е потвърдил договорката. На 13 ноември канцлерът Фридрих Мерц заяви, че споразуменията са близо, но не са окончателни (германското правителство). Той каза и че трябва да съгласува германското предложение с коалиционните си партньори от Социалдемократическата партия.
Дори окончателна френско-германска договорка няма да реши надпреварата сама. Според договора за ЕС правителствата на страните от еврозоната препоръчват кандидат за президент, а лидерите на еврозоната го назначават за един осемгодишен мандат след консултация с Европейския парламент (EUR-Lex). За препоръката е нужна широка подкрепа: най-малко 16 от 21 държави от еврозоната, които заедно представляват поне 65 % от населението ѝ (Съветът на ЕС). Париж и Берлин трябва да привлекат подкрепата на повечето страни от еврозоната, а не само да се разберат помежду си.
Какво може и какво не може да промени новият президент
Президентът председателства Управителния съвет, в който шестимата членове на Изпълнителния съвет заседават заедно с управителите на националните централни банки. Този съвет решава за лихвените проценти съвместно, обикновено с консенсус (ЕЦБ). Ролята на председателя все пак има значение: той представя вариантите, насочва обсъждането към решение и после обяснява решението пред обществото и финансовите пазари. Но един глас не може да промени лихвите сам, затова предишните речи на кандидатите дават малко сведения за това как съветът ще гласува занапред.
Разходите по заемите могат да се променят и преди гласуване. Банките и инвеститорите в облигации определят лихвите по кредитите отчасти според очакванията си за бъдещите решения на ЕЦБ. Ако пазарите очакват новият президент да тласка съвета към по-евтини или по-скъпи заеми, пазарните лихви могат да се променят преди съветът да предприеме действие. Ефектът зависи от вида на кредита: ипотеката с плаваща лихва реагира бързо, а при фиксирана лихва промяната се усеща едва при подновяване или рефинансиране.
Според публикациите договорката облагодетелства Ернандес де Кос (Le Monde, EL PAÍS). Правителствата на страните от еврозоната още не са излъчили препоръка и са си дали срок до края на 2026 г. (DH/AFP). Докато решението не бъде взето, Кнот остава реален кандидат, а испанецът е фаворит, чието назначение още не е решено.
Details about this article
- Model:
- claude-opus-5-5
- Generated:
- 11/16/2026, 1:49:34 AM
- Pipeline run:
- eu_pipeline_20261116_005008
- Watermark:
- SynthID (Google's invisible watermark)
- Human review:
- None before publication