Thwaites може да добави 30 мм до 2100 г.

Много компютърни модели на Антарктида пропускат един вид топене: морската вода подкопава ледника отдолу, там, където той още лежи върху морското дъно. Когато ново изследване включва този процес, моделът прогнозира, че ледникът Туейтс, гигант в Западна Антарктида, наричан „ледникът на Страшния съд“, ще повиши глобалното морско равнище с около 30 милиметра до 2100 г. Това е приблизително двойно повече от средните 15,2 милиметра в предишни модели (Nature Communications). Сравнението обаче трябва да се тълкува внимателно: по-ранните модели дават силно разминаващи се резултати, така че тук един внимателно настроен модел се сравнява със средната стойност на широк диапазон от оценки.

Рецензираното изследване на Матиа Поинели, Ерик Риньо и колегите им е публикувано на 12 октомври (PubMed). То е прогноза от един модел, а най-силното доказателство идва от сравнението на негови версии със и без скритото топене.

Къде ледникът губи опора

Представете си тежък сал, който се спуска по наклонена рампа към езеро. Задната му част още опира в рампата, докато предната вече плава. Гляциолозите наричат границата между двете зони линията на опора. Стандартните модели я представят като рязък ръб и допускат, че океанът топи леда главно от плаващата страна.

При Туейтс границата не е толкова ясна. С приливите и отливите ледът се огъва, а морската вода може да проникне под него дори там, където той още лежи на дъното. По-ранно изследване със сателитен радар на екипа на Риньо регистрира огъване на леда от приливите в широка зона и заключава, че под него се движи морска вода (PNAS). Някои от изследователите са участвали и в двете проучвания. Затова това наблюдение е основата на новия модел, а не независимо потвърждение на резултата му.

Топенето в тази зона изтънява леда точно там, където той се опира на морското дъно. Когато опората отслабне, ледникът може да се отдели от подводните възвишения, които го задържат, и ледът зад тях да потече по-свободно към морето. Това има значение, защото по-голямата част от приноса на ледника към морското равнище идва от лед, който е лежал на дъното, преди да навлезе в океана. Ледът, който вече плава, е като кубче в чаша: той до голяма степен вече е изместил вода с тегло, равно на собственото му.

Проверка на модела с данни от миналото

Преди да направи прогноза, екипът проверява дали моделът може да възпроизведе наблюденията на сателитите от 1996 до 2023 г. Всяка симулация е оценена според това доколко съвпада с наблюдаваната скорост на леда, изтъняването му и положението на линията на опора (Research Square). Да съвпаднат и трите показателя едновременно е много по-трудно, отколкото само един. Същото важи за метеорологичен модел, който трябва да възпроизведе вчерашните температура, вятър и валежи.

Версиите с широка зона на топене възпроизвеждат миналото по-добре от тези без такава зона. След това екипът пуска и двата варианта напред във времето, като задържа климата на средното му равнище за периода 1996–2023 г. Без зоната на топене Туейтс повишава морското равнище с 8,3 милиметра до 2100 г. При зона, широка няколко километра, приносът достига 30,1 ± 5,7 милиметра; знакът плюс или минус показва диапазона на несигурност около централната оценка (Nature Communications). Запазването на климата непроменен е съзнателен избор: така моделът изолира ефекта от пропуснатия процес на топене, без да предполага колко бързо ще се затопли океанът.

Какво означава това за европейските брегове

Оценката за Туейтс е приносът на един ледник към средното глобално равнище на морето, а не прогноза за покачването край конкретен бряг. Местното равнище зависи и от това дали сушата се издига или потъва, както и от регионалните условия в океана (NASA). За Европа рискът се проявява при щормови вълни и високи приливи. Европейската агенция по околна среда очаква покачването на морското равнище да направи екстремните крайбрежни нива на водата много по-чести по голяма част от европейското крайбрежие, ако защитата не бъде засилена (EEA).

Най-ясният извод идва от сравнението на симулациите в самия модел: ледникът е един и същ, а климатът е задържан на еднакво равнище. Когато моделът допуска морската вода да топи леда под участъците, които още лежат на морското дъно, той възпроизвежда по-добре близкото минало и прогнозира много по-голям принос към покачването на морското равнище. Това дава конкретна причина на моделите на ледените щитове, които пропускат тази зона, да я включат.