TotalEnergies иска от Berlin €800 million

Преди три години ТоталЕнержи и Би Пи предложиха 12,6 млрд. евро за офшорни вятърни зони в германските Северно и Балтийско море, без да поискат нито цент субсидия. Политиците го посрещнаха като доказателство, че възобновяемата енергия вече може да се издържа сама. До май 2026 г. и двете компании вече искат парите си обратно. Моделът, който трябваше да направи държавната подкрепа излишна, се разпадна в четири държави.

ТоталЕнержи е внесла около 800 млн. евро под формата на депозити и гаранции и иска Берлин да си вземе обратно зоните. Би Пи, чрез съвместното си дружество Джера Некс Би Пи, настоява за сходен изход. И двете компании твърдят, че проектите вече не са финансово жизнеспособни. Берлин отказва: според правителството действащото законодателство не позволява върнати вече присъдени концесии, а първият срок за санкции настъпва през есента на 2027 г..

Как се разпадна сметката

Между 2019 и 2023 г. правителствата в Северна Европа се убедиха, че офшорната вятърна енергия вече няма нужда от държавна подкрепа. Нидерландия възложи проекта „Холандсе Кюст Зюйд“ при нулева субсидия. Германия отиде по-далеч с „отрицателно наддаване“ — модел, при който компаниите плащат на държавата за правото да строят. Приходите от 12,6 млрд. евро бяха върхът на тази увереност. Тя издържа около три години.

ЕЦБ, Европейската централна банка, която определя лихвените проценти в еврозоната, повиши основната си лихва от 0 % до 4 % между юли 2022 г. и септември 2023 г. Офшорната вятърна енергия е сред най-капиталоемките форми на производство на електричество. Основните разходи идват в началото — за турбини, фундаменти и подводни кабели, докато приходите се разпределят за около 25 години.

Когато заемите бяха евтини, тези проекти носеха тънка печалба. При финансиране с няколко процентни пункта по-скъпо много от тях губят пари през целия си живот. Разходите за строителство и компоненти са се повишили с 30-50 % спрямо нивата от 2021 г., а цената на финансирането на европейски проекти е нараснала с 3-4 процентни пункта според КПМГ/ОФАТЕ. Проект, изчислен по допусканията от 2021 г., може напълно да изгуби маржа си.

Мрежата също не успя да навакса. В Германия сроковете за доставка на компоненти за офшорен пренос вече достигат шест години. В Нидерландия 60 % от разширителните проекти на Тенет се движат средно с 2,5 години закъснение. Вятърен парк без връзка с мрежата е блокиран актив: струва пари за поддръжка, но не носи приходи. Междувременно големите енергийни компании насочват капитал към петрол и газ, където възвръщаемостта идва по-бързо, което прави ангажиментите им във вятърната енергия още по-неудобни за балансите им.

Кой плаща за отстъплението

Първите губещи са германските потребители на електроенергия. Правителството беше предвидило 90 % от приходите от търговете да отидат за ограничаване на мрежовите такси и цените на тока, за да задържи по-ниски сметките на домакинствата след енергийната криза от 2022 г. Ако искането на ТоталЕнержи за възстановяване на сумата успее, над 7 млрд. евро ще изчезнат от този ресурс.

По-дългосрочната цена е забавянето. Позовавайки се на поръчано от самите тях изследване на института „Фраунхофер“, компаниите искат Германия да отложи целта си за 70 гигавата офшорни мощности с 16 години — от 2041 до 2057 г.. Същият модел се вижда и другаде. Нидерландия няма да изпълни целта си от 21 гигавата до 2031 г.. Датският търг от декември 2024 г. не получи нито една допустима оферта. Британският пети кръг за разпределяне на подкрепа през 2023 г. не привлече нито една оферта за офшорна вятърна енергия.

Всички правителства вече се движат към едно и също решение: договори за разлика, при които държавата гарантира минимална цена на електроенергията за 20 години. Ако пазарната цена падне под този праг, бюджетът покрива разликата. Германия преработва търговете си около този модел за 2027 г.. Дания осигури 5 млрд. евро държавна помощ, одобрена от ЕС, за нова схема с договори за разлика. Великобритания повиши гарантираната цена след провала през 2023 г. и в седмия кръг бяха присъдени 8,4 гигавата мощности.

Собствената лобистка организация на сектора вече обяви „отрицателното наддаване“ за мъртво. Държавната подкрепа се върна след тригодишен експеримент без нея. Въпросът, който „енергията без субсидии“ трябваше да реши, остава отворен: колко публични средства трябва да отиват към частни енергийни компании, при какви условия и може ли изгубеното десетилетие в търсене на по-евтин отговор да бъде наваксано.