Трилионният бюджет на ЕС сблъска земеделие и отбрана

The new demands of European security become the hard ceiling for all other ambitions.
Композиция на изображението · tobriefЛидерите на ЕС са съгласни по принцип, че следващият седемгодишен бюджет трябва да финансира отбраната, пътя на Украйна към членство и икономическата конкурентоспособност. На срещата си в Брюксел на 18-19 юни обаче стигнаха до познатия проблем: няма съгласие откъде да се вземат парите. Първият компромисен текст беше отхвърлен от всички посоки: държавите нетни платци го смятат за твърде скъп, Европейският парламент — за твърде малък, а източните членки казват, че той подценява руската заплаха по техните граници (изданието, Европейски парламент).
Това не е обичайното пазарене около бюджета. Предложението на Комисията за многогодишната финансова рамка за 2028-2034 г. — седемгодишния таван на разходите на ЕС, който определя всеки годишен бюджет — би намалило общия дял на земеделските субсидии и регионалното развитие от около 62 % в сегашния бюджет до около 44 % (Европейска сметна палата, европейско издание). Освободеното място трябва да отиде за отбрана, разширяване и конкурентоспособност. Всяко пренасочено евро обаче е нечия загуба.
Кой какво блокира
Проектът на кипърското председателство се опита да смекчи тази промяна, като защити земеделието и кохезията, а по-дълбоките съкращения насочи към отбраната и външната дейност (Юронюз). Германия нарече резултата неприемлив и отхвърли нов общ дълг на равнище ЕС. Европейският парламент, който не може да пренапише единодушната сделка в Съвета, но може да откаже одобрението си, също отхвърли посоката (брюкселско издание).
Коалициите зад тези позиции са по-сложни от спор между Север и Юг за пари.
Дания и група нетни платци, сред които Нидерландия, Швеция и Австрия, разпространиха на 14 май неофициален документ, в който преименуват бюджетната дисциплина на „модернизация“. Тезата им е, че старите разходи за земеделие трябва да се свият, за да има място за отбрана и иновации.
Най-острото им искане е обратното гласуване при обвързването на еврофондовете с върховенството на закона. Спирането на средства би се задействало автоматично и би останало в сила, освен ако достатъчно правителства, претеглени според населението, не гласуват за отмяна. При сегашните правила е нужно мнозинство, за да се наложи условност. В тяхното предложение е нужно мнозинство, за да се премахне. За държави с проблеми с върховенството на закона, най-видимо Унгария, това би означавало автоматични замразявания на средства, които се отменят много по-трудно.
Франция иска да защити Общата селскостопанска политика — програмата на ЕС за земеделски субсидии — и едновременно да разшири финансирането за отбрана. За да плати и двете, Париж настоява за нови приходи на равнище ЕС и общо заемане, по модела от пандемията, който създаде Фонда за възстановяване. Берлин смята и двата варианта за затворени.
Полша подкрепя членството на Украйна и твърдата линия към Русия, но настоява, че разходите за сигурност не могат да изядат земеделските плащания или регионалното развитие. Според оценки на Комисията присъединяването на Украйна може да струва между 85 млрд. евро и 96,5 млрд. евро за бюджетния период, а сегашните членки могат да се сблъскат със съкращения на плащанията по Общата селскостопанска политика от около 20 %, защото голяма нова земеделска икономика влиза в системата за субсидии (изданието, Юронюз). Полша, като най-големият нетен получател и на земеделски, и на кохезионни средства, поема най-силния удар.
Източните държави, които най-силно настояват за европейска сигурност, са и сред онези, чиито бюджети зависят най-много от трансферите от ЕС. Румъния иска по-силна гранична отбрана и по-бързо присъединяване на Украйна и Молдова, но собственият ѝ бюджетен дефицит ограничава националния ѝ принос. Тези държави искат едновременно повече разходи за отбрана и запазване на кохезионното финансиране. Без по-големи вноски или нови приходи сметката не излиза.
Капанът на единодушието
Многогодишната финансова рамка изисква единодушие в Европейския съвет, където държавните и правителствените ръководители задават политическата посока на ЕС. Това означава, че всяка държава може да блокира сделката. Затова началните позиции нарочно са максималистки. Никоя столица не показва първа крайния си компромис.
Истинските преговори ще продължат месеци, вероятно дълбоко през 2027 г. Ако правителствата не се споразумеят преди края на сегашната финансова рамка, разходите автоматично се връщат към таваните от последната година, без нови програми. Инвестициите в отбрана и разширяване биха замръзнали точно когато Европа твърди, че има нужда от повече.
Европейската сметна палата призна, че преработеният модел на Комисията върви в правилната посока, но посочи, че важни въпроси остават нерешени: отстъпките за отделни държави, собствените ресурси — нови приходи на равнище ЕС като въглеродни мита или данъци върху финансови трансакции — и обслужването на дълга от пандемичното заемане (Европейска сметна палата). Няма публичен документ, който да показва как разширяването, отбраната и традиционните разходи се побират под един общ таван.
Европа обяви отбраната и разширяването за стратегически приоритети. Бюджетът засега не ги финансира в нужния мащаб. За да се затвори тази разлика, трябва да се режат земеделски субсидии и регионални трансфери, а правителство пред избори рядко доброволно започва оттам.
How was this article?
Help us get better
Help us get better
Details about this article
- Model:
- claude-opus-4-6
- Generated:
- 6/19/2026, 3:08:03 AM
- Pipeline run:
- eu_pipeline_20260619_015007
- Watermark:
- SynthID (Google's invisible watermark)
- Human review:
- None before publication