Тръмп отвори отделен канал за Украйна

На 5 юли Доналд Тръмп разговаря поотделно с Владимир Путин и Володимир Зеленски, два дни преди лидерите на НАТО да се съберат в Анкара. Не беше публикувано общо изявление, няма потвърдена последователност на разговорите и няма споделена версия за съдържанието им (Le Monde, ZEIT). Така 32 съюзнически делегации влязоха в среща, на която американският президент току-що беше водил собствен паралелен канал с двете страни във войната.

Какво промениха разговорите и какво не

Тръмп не можеше да пренапише политиката на НАТО по телефона. Генералният секретар Марк Рюте седмици наред стесняваше дневния ред в Анкара до разходите за отбрана, производството на оръжия и боеприпаси и подкрепата за Украйна (NATO). Посланиците на страните членки вече бяха договорили декларацията от срещата преди пристигането на лидерите (Euronews). Тръмп може да оказва натиск върху съюзниците, но не може сам да промени вече съгласуваната линия на алианса.

Той промени политическата атмосфера. Подробностите за разговора с Путин, който според съобщенията е продължил около 90 минути, идват от брифинг на помощника на Кремъл Юрий Ушаков и трябва да се четат като версията на Москва, не като проверено съдържание (n-tv). Съюзниците пристигнаха в Анкара с ясна задача: да защитят предварително договорените ангажименти по член 5, тоест гаранцията за колективна отбрана на НАТО, по разходите и по Украйна. Трябваше да го направят срещу президент, който току-що беше говорил и с двете воюващи страни.

Истинският въпрос беше дали парите, системите за противовъздушна отбрана и производствените договори зад тези ангажименти са достатъчно конкретни, за да не могат да бъдат обезсилени от страничен канал с Путин.

Как отговори Европа

Реакциите не се разделиха според степента на тревога, а според това какво всяка столица иска да получи от Анкара.

Полша играе предпазливо на три фронта. Основното искане на Варшава е постоянно присъствие на американски войски на полска територия (Wprost, gov.pl). Но премиерът Доналд Туск инструктира делегацията си да бъде внимателна с нови финансови ангажименти за Украйна, като изтъкна, че Полша вече носи особена тежест при защитата на източната граница на ЕС (RMF24). Варшава не казва „по-малко за Украйна“. Тя се съпротивлява срещу ролята на безлимитен платец, докато едновременно е основният логистичен коридор на изток.

Германия отговори с пари. Канцлерът Фридрих Мерц потвърди, че Украйна може да разчита на Берлин, особено за противовъздушната отбрана (Handelsblatt). Берлин настоя за по-дългосрочен ангажимент за подкрепа, а според FAZ най-големият дял от допълнителното финансиране вероятно ще падне върху Германия. Логиката е ясна: съюзническата подкрепа да стане достатъчно финансово обвързваща, за да не зависи от един двустранен телефонен разговор.

Франция очерта формална граница. Съвместна френско-германско-британско-украинска декларация от 7 юни казва, че всеки елемент от евентуално споразумение, който засяга ЕС или НАТО, трябва да бъде одобрен от държавите членки или съюзниците (Élysée). На прост език: Вашингтон не може да разменя европейски или съюзнически интереси в сделка с Москва. Макрон приема, че каналът на Тръмп към Путин може да бъде полезен, но само ако е ограничен от участието на Украйна и съгласието на Европа.

Финландия и Швеция дадоха най-силния аргумент разговорите на Тръмп с Москва да се разглеждат не само като риск, а и като инструмент. Президентът Александер Стуб твърди, че само Тръмп може да принуди Путин да седне на масата за преговори (Yle). Шведският премиер Улф Кристерсон постави три условия: по-голяма европейска отговорност за отбраната, по-силно оръжейно производство и продължаваща подкрепа за Украйна (GP). И двете държави гледат на Украйна през сигурността в Балтийско море: ако съюзническата подкрепа отслабне, военният баланс около Русия в Северна Европа се променя заедно с нея.

Тестът е в изпълнението

Разговорите промениха политическия фон на срещата, но не и реалните решения на НАТО. Нито един пакет помощ не беше видимо променен. Не е публикувана обща американско-руско-украинска версия за разговорите. Всички европейски позиции се събират в един практически отговор: ангажиментите трябва да бъдат достатъчно конкретни, за да не могат да бъдат отменени с телефонен разговор. Дали обещаните системи за противовъздушна отбрана ще бъдат доставени, производствените договори ще бъдат подписани, а парите ще започнат да текат, е въпросът, на който тези правителства вече дължат отговор пред собствените си общества.