Контролът на Тръмп над Гренландия остава без текст

Доналд Тръмп обяви на 18 септември, че Съединените щати са получили „постоянен контрол върху сигурността и всички други нужди“ в Гренландия (Politico). Дания и Гренландия заявиха, че е постигнато политическо споразумение, но че все още няма обвързващ текст. Очаква се то да бъде подписано по време на Общото събрание на ООН, след което да бъде гласувано от парламентите в Копенхаген и Нуук (Reuters). Четири дни по-късно не е публикуван нито подписан текст, нито правно обвързващи условия. Въпросът е дали Вашингтон действително е получил правомощия, с които досега не е разполагал.

Какво вече има Вашингтон

Отговорът започва със споразумението за отбраната между САЩ и Дания от 1951 г., договорено в рамките на НАТО. То вече предоставя на Съединените щати широки военни правомощия в Гренландия: право да изграждат и използват съоръжения, да разполагат войски и техника, да контролират кацанията и да се придвижват свободно по суша, море и въздух на острова (US Government treaty scan, Avalon Project). Споразумението остава в сила, докато действа и учредителният договор на НАТО. Актуализация от 2004 г. добавя право на консултации за правителството на Гренландия, но не променя основния достъп на САЩ (US State Department).

Изследователят от Датската академия по отбрана Петер Виго Якобсен предложи най-прякото тълкуване: обявеното споразумение не изглежда да променя съществено американските военни права, защото действащата рамка и без това предоставя много широко поле за операции (Ilta-Sanomat). Значителната част от свиването на американското присъствие след края на Студената война е била решение на Вашингтон, а не резултат от датски ограничения.

Какво твърди Тръмп сега и какво липсва

Според неназован представител на Държавния департамент новите условия включват американски правомощия без посочен краен срок, възможност да се блокират бази и войски на противници и право на мнение при чувствителни чуждестранни инвестиции (NBC News). Тръмп добави, че дейност на държави извън НАТО няма да може да се извършва без писмено одобрение от САЩ. Това непотвърдено описание от един официален източник е единствената публична информация за съдържанието на споразумението.

Ако тези условия са точни, те биха надхвърлили рамката от 1951 г. в едно съществено отношение: американските правомощия вече няма да се отнасят само до военните операции, а и до икономическите отношения на Гренландия. Право на САЩ да блокират чуждестранни инвестиции би засегнало области, които Гренландия управлява самостоятелно, включително минералните ресурси и инфраструктурата.

Няма публикувана разпоредба, която да потвърди някое от тези твърдения.

Кой взема решенията

Датският премиер Мете Фредериксен и премиерът на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен подчертаха, че договореността запазва датския суверенитет и правото на Гренландия на самоопределение (The Guardian, Reuters). За да придобият тези уверения силата на закон, са нужни две отделни одобрения. Според датската конституция договори, които създават задължения или изискват разходи, трябва да бъдат одобрени от Фолкетинга, датския парламент (Danish Constitution). Законът за самоуправлението на Гренландия от 2009 г. оставя отбраната в правомощията на Копенхаген, но изисква Гренландия да бъде „включена“ във външнополитически въпроси, които я засягат пряко (Greenland Self-Government Act).

Позицията на Гренландия не представлява формално вето върху самия договор. Ако обаче споразумението засяга правата върху минералните ресурси, екологичното регулиране или инфраструктурното планиране, става дума за области, които Гренландия вече управлява в рамките на делегираните си правомощия. Копенхаген не може да се разпорежда с тях без съгласието на Гренландия.

Какво означава това за Европа

Две седмици преди обявяването на Тръмп председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посети Нуук с пакет от 200 млн. евро за инфраструктура, свързаност и критични суровини (EU Sustainable Energy Week, EU Perspectives). Брюксел изгражда партньорства, които могат да му дадат влияние върху арктическите ресурси и веригите за доставки. Гренландия напуска Европейската общност през 1985 г., но ЕС финансира острова чрез рамката за отвъдморските територии, а гренландците имат датско гражданство.

Европейският интерес е ограничен, но конкретен. Ако непубликуваното споразумение даде на Вашингтон право да проверява или блокира инвестиции в Гренландия, то може да ограничи финансирани от ЕС проекти и дейността на европейски компании в области, които иначе са под контрола на Гренландия. Именно този въпрос трябва да изясни текстът, а никой извън преговорите не го е виждал.

Нито един публикуван документ не дава на Вашингтон постоянен контрол над Гренландия. Възможно е да съществува поверителен проект, но трите правителства вече дължат на обществото разпоредбите, които ще покажат какво се е променило и кой може да го блокира.