Газовата оферта на Тръмп среща забраната на ЕС

Пратениците на Доналд Тръмп — Стив Уиткоф и Джаред Къшнър — призовали Украйна да обмисли възстановяване на работата на тръбопроводите, по които някога руски газ стигал до Европа. Според The New York Times това било предложено като стимул в преговорите за уреждане на войната. ЕС вече е приел законодателство за прекратяване на тази търговия: новите договори за руски газ са забранени, а старите изтичат по график. Вашингтон може да постави идеята на масата, но само европейските институции могат да решат дали купувачи в Европа ще имат право да купуват този газ.

The New York Times се позовава на анонимни източници, запознати с разговорите. Те описали разговори с Володимир Зеленски в Киев през септември и с украински и европейски представители в Маями в началото на октомври (The New York Times). В публикацията не се посочват обем, конкретен тръбопровод, купувач или срок.

Официалните реакции останали уклончиви. White House заяви само, че подготвя мирен план с икономически стимули за двете страни. Говорителят на Kremlin Дмитрий Песков определи възобновяването на енергийното сътрудничество като добро за Русия и вероятно за Европа (The New York Times). Според същата публикация европейските представители реагирали отрицателно.

Германската телевизия n-tv съобщи, че съветникът по сигурността на канцлера Фридрих Мерц разкритикувал остро идеята. Това е разказ за разговорите; Берлин не е публикувал позиция.

Нито Зеленски, нито European Commission са отговорили публично. Предложението идва след като Тръмп спря новите санкции на САЩ срещу приходите на Русия от енергия непосредствено преди влизането им в сила (To Brief).

Законът вече е приет

Правилото е просто: в Европа не могат да се сключват нови договори за руски газ — нито за доставки по тръбопровод, нито за втечнен газ с танкери. Съществуващите договори имат краен срок. Регламент (ЕС) 2026/261 се прилага пряко във всяка държава членка от 3 февруари. За договорите, подписани след 17 юни 2025 г., няма преходен период, а последните дългосрочни договори за тръбопроводни доставки изтичат на 30 септември 2027 г. (EUR-Lex).

Затова част от руския газ все още се доставя законно. По старите договори през 2025 г. са доставени 36 млрд. куб. м газ — 12 % от вноса на газ в ЕС, основно по тръбопровода TurkStream към Югоизточна Европа (European Commission). Тези договори изтичат. Всяка допълнителна доставка, договорена като част от мирно споразумение, ще изисква нов договор — именно такива договори законът забранява.

За да се промени това, са нужни три институции. European Commission, изпълнителният орган на ЕС, трябва да предложи изменение. European Parliament и Council of the EU, в който гласуват националните правителства, трябва и двата да го одобрят.

Тази година и двете институции гласуваха срещу промяна на курса. През януари 24 правителства подкрепиха забраната, Унгария и Словакия гласуваха против, а България се въздържа (Council of the EU). Гласуването беше с квалифицирано мнозинство — при този ред една държава не може сама да блокира решението. Затова двете страни противници не успяха да спрат забраната. Парламентът я одобри с 500 гласа „за“ срещу 120 „против“ (European Parliament).

Законът оставя само една тясна възможност. При обявена криза с газовите доставки European Commission може да спре забраната за периоди до четири седмици, и то само за краткосрочни договори (EUR-Lex). Тази клауза е предвидена за криза в снабдяването. Постоянни доставки, заложени в мирно споразумение, не отговарят на условията ѝ.

Кой би купувал този газ

За да потече газът отново по тръбите, трябва и купувач. Бившите европейски клиенти вече са се оттеглили. Австрийската енергийна компания OMV прекрати през декември 2024 г. договора си за доставки с Gazprom Export, който първоначално трябваше да действа до 2040 г. (OMV).

Възобновяването на доставките би изисквало договор с руски доставчик, транзитно споразумение с Киев, резервиран капацитет в тръбопроводите и европейска компания, готова да подпише. Такава компания би сключила именно нов договор, забранен от регламента.

Ползите и разходите биха се разпределили неравномерно. Киев би получавал транзитни такси, а Москва — отново приходи от износ. Европа би възстановила зависимостта, от която години наред се опитва да се освободи с вложени средства. Германският мрежов регулатор Bundesnetzagentur е документирал как Русия постепенно намалявала доставките по Nord Stream през 2022 г., преди да ги спре напълно (Bundesnetzagentur).

В представения вид това е американска идея за преговори без посочен европейски купувач и без план за промяна на правото на ЕС. Решението дали тя може да се осъществи е в ръцете на European Commission, European Parliament и Council of the EU. Засега никоя от тези институции не е поискала да задейства такава промяна.