Заплахите на Тръмп оголват командната зависимост на Европа

Предупреждението на Доналд Тръмп беше директно: той заяви, че е казал на неназован съюзник от НАТО, че САЩ няма да го защитят от Русия, ако не изпълнява ангажиментите си за разходи, и че би насърчил Москва да прави „каквото си поиска“ (АП). Правният риск не е, че клаузата за взаимна отбрана на НАТО ще изчезне за една нощ. Военният риск е друг: Европа може да запази клаузата, но да загуби доверие в американската машина, която стои зад нея.

За Финландия и Швеция, най-новите членки на НАТО, това съмнение засяга самата причина да се присъединят. Репликата на Тръмп не трябваше да бъде водеща новина във всяка европейска столица, за да има значение. Германия и Полша вече планират около същия проблем, като обвързват по-голяма част от отбраната си със системи на САЩ, защото Европа не може скоро да ги замени.

Член 5, клаузата за взаимна отбрана на НАТО, не създава автоматично американско решение за война. Договорът казва, че всеки съюзник предприема действията, „които смята за необходими“, включително използване на въоръжена сила; собственото обяснение на НАТО използва същия език на политическа преценка (Вашингтонски договор, обяснение на НАТО за член 5).

Американски президент може да отслаби възпирането, без да напуска НАТО. Ако съюзниците се съмняват, че Вашингтон ще предостави разузнавателна информация, противовъздушна отбрана, транспортни самолети, командна подкрепа или ядрен чадър в първите часове на криза, сметката на Москва се променя още преди първия изстрел.

Проблемът не е пехотата

Европейският проблем не е основно в броя на войниците. Оценката на „Брюгел“ за отбраната на Европа без САЩ сочи по-трудната част: ядреното възпиране, командните системи, противовъздушната и противоракетната отбрана и транспортната мрежа, която придвижва сили, преди фронтът да се пропука. Институтът в Кил стига до същия извод: заместването би изисквало не само повече бойни части, а и самолетите, логистиката и командните системи, които им позволяват да воюват (Брюгел, Кил).

Това не са покупки за престиж. Разузнавателните и наблюдателните средства казват на командирите какво се случва. Самолетите цистерни държат бойната авиация във въздуха. Транспортните самолети и железопътните коридори преместват войски там, където са нужни. Командните системи решават кой действа, преди времето за реакция да изтече.

Германия показва зависимостта в конкретен вид. Европейското командване на САЩ е в Щутгарт, а Съюзното въздушно командване на НАТО работи от Рамщайн. Така германската територия е част от командната структура, от която Европа би имала нужда при всяка източна криза (Европейско командване на САЩ, Съюзно въздушно командване). Покупката на изтребители Ф-35 също обвързва Германия с управлявана от САЩ верига от софтуер, обучение, резервни части и планиране на мисии, според уведомлението на американската Агенция за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността. Това е полезна застраховка. Не е автономия.

Полша избра сходна застраховка от най-изложения фланг. Варшава иска повече собствена огнева мощ и повече европейски капацитет, но купува и Ф-35, както и американска система за бойно управление на противовъздушната отбрана, която свързва сензори, пускови установки и командири (уведомление за Ф-35, уведомление за ИБЦС). Логиката не е наивна зависимост. Тя прави американското отдръпване по-трудно, защото полската отбрана става по-трудна за отделяне от американски платформи, планиране и присъствие.

Заемите купуват техника, не командване

ЕС започна да подкрепя тази застраховка с пари. СЕЙФ, неговият инструмент за отбранителни заеми, предлага 150 млрд. евро за инвестиции в отбрана и беше приет от Съвета като средство за съвместни поръчки и индустриален капацитет (Съвет). Дневният ред на Комисията „Готовност 2030“ посочва противовъздушната и противоракетната отбрана, дроновете, военната мобилност и поддържащите системи като спешни дефицити (Комисия).

Но заемите могат да купят оборудване по-бързо, отколкото могат да създадат екипажи, доктрина, командни навици или политическо разрешение за използване на сила. Европейска батарея за противовъздушна отбрана има ограничена стойност, ако лидерите не са решили кой може да нареди огън, кой споделя данни за целите и кой поема риска от ескалация при първите ракети.

Бялата книга на Комисията настоява за съвместни покупки и индустриален мащаб. Тя обаче не създава командна верига на НАТО, нито заместител на ядрения чадър. Стратегическата концепция на НАТО все още определя стратегическите ядрени сили на САЩ като централни за върховната гаранция на алианса.

Франция може да твърди, както направи Макрон в Сорбоната, че Европа трябва да носи по-голяма част от собствената си сигурност. Френското ядрено възпиране обаче остава под национален контрол, дори когато Париж казва в доктрината си, че жизнените му интереси имат европейско измерение.

Така Европа остава с трудна асиметрия. Натискът от Вашингтон може да отключи бюджети, заеми и поръчки. Той може също да отслаби възпирането по-бързо, отколкото Европа може да замени това, което САЩ осигуряват.

Член 5 продължава да съществува. Нерешеният въпрос е кои американски функции Европа може да замени, кога, под чие командване, с чии пари и с какво правомощие да ги използва. Докато правителствата не отговорят публично, всяка нова заплаха на Тръмп ще звучи като шум за някои столици и като проблем на готовността за онези, които са най-близо до Русия.