Тръмп заплашва френското вино с 100% мита

Данъкът върху приходите на цифровите платформи и митото върху шампанското вече са част от един и същ трансатлантически спор. Тръмп заплаши да наложи 100 % мита върху френското вино и шампанско, ако Париж не премахне данъка си върху цифровите услуги. Това е налог върху приходите, които големите технологични платформи получават от френски потребители, а не класически данък върху корпоративната печалба (Юронюз, Европа прес). Засега няма официална американска търговска заповед. Самата заплаха обаче идва върху вече действащо 15 % мито на САЩ върху вината от ЕС, повишено от 10 % (Си Ен Би Си, Юронюз).

Спор между правителства, платен от фермери

Франция събира около 700 млн. евро годишно от данъка върху цифровите услуги според широко цитирани, но непотвърдени независимо бюджетни данни (Машабъл). Данъкът засяга компании с поне 750 млн. евро глобални приходи и 25 млн. евро приходи от цифрови услуги във Франция (СИАТ, Тагесшау). Повечето фирми над тези прагове са американски. Вашингтон го определя като дискриминационен. Париж твърди, че запълва празнина, оставена от блокирания проект „Първи стълб“ на ОИСР — глобално споразумение, което трябва да даде данъчни права на държавите, където платформите реално печелят парите си, а не само там, където държат централите си (Гов Джърси, Такспок).

И двете страни имат аргумент. Старият модел на корпоративно облагане трудно улавя стойността, която цифровите платформи създават в държави с милиони потребители, но без офиси. В същото време френските прагове падат почти изцяло върху компании със седалища в САЩ, което прави обвинението на Вашингтон лесно за защита пред американската публика. Ответната мярка изобщо не засяга технологичния сектор. Тя удря виното, защото алкохолът е скъп, чувствителен към марката и символно френски продукт.

Износът на френски вина и спиртни напитки за САЩ вече е спаднал с 21 % миналата година според федерацията на износителите ФЕВС. Не всичко се дължи на митата: по-слабото търсене и намаляването на складовите наличности също са имали роля. Мито от 100 % на практика би удвоило цената, която американските вносители плащат преди всяка надценка, и може да превърне болезнения спад в срив на пазара (Комерсио, Си Ен Би Си).

Цената не спира на френската граница

Търговската политика е компетентност на ЕС, затова мита срещу френски стоки автоматично стават спор с Брюксел, не само с Париж (Тагесшау, Дойче веле). Ако виното работи като натиск срещу Франция, същият механизъм може да бъде използван и срещу други държави.

Италия вече усеща ефекта. Италианският износ на вино за САЩ е спаднал с 20,5 % през първото тримесечие на 2026 г. спрямо година по-рано, до 407,9 млн. евро. Спиртните напитки са надолу с 35 % (Уайн нюз, Федервини). Испания, която е изпратила вино за 331 млн. евро към най-големия си пазар извън ЕС, отчита спад на покупките с 15 %. Мадрид отговори с план на ИСЕКС — подкрепена от правителството програма за износ, която предлага пазарна информация и помощ за диверсификация на 500-те испански компании, най-изложени на американската търговия (ЕФЕагро, Министерство на икономиката).

Ирландия е уязвима по друг начин. Там са европейските централи на много от американските технологични компании, които Франция облага. Правителствени оценки сочат, че при широки американски мита БВП може да спадне с 2,75 % до 4 %, а заетостта — с 2,5 % до 3,25 %, като 110 000 до 160 000 работници са в изложени сектори (Ар Ти И, Айриш таймс). Страхът на Дъблин не е от мита върху виното. Той е, че всеки европейски опит за облагане или регулиране на американски платформи може да доведе до ответен удар срещу износен сектор, който е политически удобен.

Германия избра предпазливост. Министърът на икономиката Катерина Райхе отхвърли призивите от парламентарната група на Германската социалдемократическа партия за германски цифров данък и предпочете деескалация пред ход, който може да постави Берлин в същата линия на огъня (Тагесшау).

Какво остава неясно

Най-големият въпрос е дали митото от 100 % изобщо ще бъде наложено. Докато няма официална заповед от Службата на търговския представител на САЩ — агенцията, която прилага президентските решения за мита — това е натиск, не политика. Вторият въпрос е дали процесът по „Първи стълб“ на ОИСР може да доведе до споразумение, което да направи националните цифрови данъци ненужни. Напредъкът там е бавен от години.

Разпределението на разходите вече е неравно. Цифровият данък се пише от правителства и е насочен към платформи. Заплахата за ответни мита пада върху работници в лозята на Шампан, вносители в Ню Йорк и винени региони в Южна Европа, които нямат отношение към данъчната политика. Правителствата и технологичните гиганти спорят за данъчната архитектура. Земеделските износители поемат риска. Този модел остава валиден независимо дали конкретното мито някога ще влезе в сила.