Тръмп плаши със 100% мита

Френският данък върху цифровите услуги носи около 700 млн. евро годишно (Национално събрание). Износът на стоки от ЕС за САЩ е достигнал 554,9 млрд. евро през 2025 г. (Европейска комисия). Тръмп иска да използва второто число, за да обезсмисли първото.

Американският президент заплаши със 100-процентни мита върху вноса от всяка европейска държава, която облага цифрови услуги, предоставяни от американски технологични компании (Ню Йорк таймс). Европейската комисия отхвърли заплахата и защити правото на държавите членки да облагат икономическа дейност на своя територия (Ройтерс чрез WHTC).

Вашингтон може да отговори на цифров данък с мита върху напълно несвързани стоки. Точно това разминаване прави спора опасен. Раздел 301 от Закона за търговията позволява на САЩ да наложат мита върху който и да е внос по свой избор (Корнел лоу). Данък върху „Гугъл“ се превръща в проблем за френските винопроизводители. Предишни спорове около цифровите данъци почти доведоха до 25-процентни американски мита върху вино, чанти и козметика, преди международните данъчни преговори да ги замразят (Винетур).

Малък приход, огромна експозиция

Данъците върху цифровите услуги облагат процент от приходите, които големите платформи получават от местни потребители чрез реклама, продажби в онлайн пазари или използване на потребителски данни. Френският вариант налага ставка от 3 % върху компании с над 750 млн. евро глобални цифрови приходи и над 25 млн. евро приходи във Франция (Лежифранс). Испания има сходен 3-процентен данък с вътрешен праг от 3 млн. евро (Държавен официален бюлетин).

Тези закони не посочват „Гугъл“, „Мета“ или „Амазон“ по име. Но тъй като само най-големите платформи минават тези прагове, данъците на практика падат почти изцяло върху американските технологични гиганти. Формално неутрални, фактически дискриминационни: това е аргументът на Вашингтон.

Оценка в подкрепа на подобен данък за целия ЕС изчислява потенциалните приходи на около 5 млрд. евро годишно (Фондация „Робер Шуман“). През 2024 г. ЕС е имал 198 млрд. евро излишък в търговията със стоки със САЩ (Европейски парламент). Няколкостотин милиона евро данъчен приход на държава могат да предизвикат мита върху търговски потоци, които са стотици пъти по-големи.

Законът казва, че плащат платформите. Фактурата показва друго.

Платформите вече прехвърлят разхода нататък. „Мета“ начислява на рекламодателите такси според местоположението, които съответстват на ставката на цифровия данък във всяка държава: 3 % във Франция, Италия и Испания, 5 % в Австрия (Впрост). „Амазон“ добавя сходна надбавка за продавачите в своя онлайн пазар (Гоу ту маркет). Технически данъкът пада върху платформата. В сметката той се появява при европейските компании, които рекламират или продават през нея.

Ако митата бъдат наложени, ще има и втора група губещи, която няма връзка с цифровото облагане. Германският износ на стоки за САЩ е достигнал около 161,4 млрд. евро през 2024 г., воден от автомобили, машини и фармацевтични продукти (Рьолиг). Германия дори няма данък върху цифровите услуги; парламентът ѝ наскоро отхвърли такъв (Бундестаг). При общи мита германските автомобилни производители ще понесат щети от спор, който не са започнали.

Това разминаване затруднява единния европейски отговор. Франция и Испания защитават цифровите данъци като право сами да решават какво се облага на тяхна територия. Германия, с много по-голям износ към Америка и без такъв данък, има силни причини да предпочете деескалация. Ирландия, където чуждестранни мултинационални компании са платили 87 % от корпоративния данък през миналата година (РТЕ), зависи сериозно от американските корпоративни инвестиции, които трансатлантически търговски конфликт може да разклати.

ЕС има правен инструмент за такава ситуация. През 2023 г. блокът прие Инструмента против принудата — регламент, който позволява ответни мерки, когато друга държава използва търговски натиск, за да наложи политически промени (EUR-Lex). Но използването му означава ескалация, а цената няма да бъде разпределена равномерно: германската икономика, зависима в по-голяма степен от износ, ще понесе много по-силен удар от френската.

Засега рекламодателите и продавачите в онлайн пазарите тихо плащат надбавката за цифровия данък. Ако митата дойдат, сметката ще се прехвърли към износители, които нямат нищо общо с облагането на технологичните компании. Реалният въпрос е дали данъчен приход от няколкостотин милиона евро на държава си струва защитата, когато ответните мерки могат да засегнат търговия за стотици милиарди.