Турция включи радара във Фамагуста

От контролна зала в окупираната Фамагуста радар следи спорни води в Източното Средиземноморие. Данните идват от безпилотни станции по полуостров Карпас. Приемници на автоматичната идентификационна система проследяват корабите. Камери наблюдават подходите към пристанищата. Нито един от тези елементи не носи международно призната правна власт. Но всеки от тях може да влияе върху това каква информация получават корабите и как реагират.

На 20 юли, годишнината от турската инвазия в Кипър през 1974 г. (Юронюз), турският министър на транспорта Абдулкадир Уралоглу откри система за обслужване на корабния трафик в окупирания север. Такава система представлява брегова морска инфраструктура: радари, радиовръзка и сензори, които следят движението на плавателните съдове и подават навигационни указания, подобно на информационна служба за въздушния трафик, но в морето. Системата във Фамагуста е изградена от Хавелсан, турска компания за отбранителна електроника, заедно с турската морска дирекция (СигмаЛайв, Политис).

Според кипърски публикации безпилотни станции за наблюдение са разположени в Ризокарпасо, Агиос Теодорос Карпасиас и Ливера, като системата може да бъде свързана със съществуващата турска служба за корабен трафик в Мерсин (Политис). Уралоглу я представи като защита на турските интереси в рамките на „Синята родина“ — доктрината на Анкара за разширена морска юрисдикция. Ерхан Аръкли, представител на администрацията в северната част, я нарече „отговор“ към онези, които искат Източно Средиземноморие „без Турция“ (СигмаЛайв, Ес Ел прес).

Чие е морето край Фамагуста

Според международните морски правила една система за обслужване на корабния трафик черпи правомощията си от признатата крайбрежна държава, която я управлява (Международна морска организация). В този случай това е Република Кипър — държава членка на ЕС.

Северната администрация е призната единствено от Турция (Юронюз). Правото на ЕС е временно спряно в окупирания север по силата на Протокол № 10 към договора за присъединяване на Кипър. Това спиране обаче не дава морски правомощия на подкрепяната от Турция администрация.

Морската практика може тихо да заобиколи правните рамки. Кораб, който приближава пристанище, ще слуша станцията, която подава полезна информация за безопасността, независимо кой я управлява (Резолюция А.1158(32) на Международната морска организация). Ако търговските кораби започнат редовно да отговарят на указанията от Фамагуста и ако корабните компании включат станцията в планирането на маршрутите си, Турция получава работеща роля в морето без формално признаване на нейните претенции. Навиците на взаимодействие могат да създадат факти, които правната непризнатост трудно отменя.

Тихата реакция на ЕС

Гръцките и кипърските медии приеха откриването като свършен факт — τετελεσμένα, реалност, наложена на терен (Репортер). По-големите държави в ЕС реагираха по-скоро с мълчание.

В цитираните публични материали от Франция, Италия и Германия не се вижда нито една столица да третира системата като проблем на морската безопасност и правоприлагането. Франция подкрепя Кипър по въпроса за суверенитета и задълбочи двустранните отбранителни връзки, но не назова публично радара (френското посолство в Кипър). Италия, въпреки енергийните интереси на ЕНИ в кипърски води, остави Кипър в по-широката дипломатическа рамка ЕС–Турция (Формике). Германия разгледа разделението на острова като познато условие в отношенията между ЕС и Турция (Евротопикс).

По-вероятно е ЕС да включи радара в разговорите за уреждане на кипърския въпрос, отколкото да оспори начина, по който системата работи в морето. Каналите за превръщане на случая в оперативен спор съществуват: Никозия може да го постави пред Международната морска организация, органът на ООН, който определя стандартите за морския трафик, да го повдигне в работните групи на Съвета на ЕС, да инструктира пристанищните власти или да го обвърже с условията в отношенията ЕС–Турция. Засега няма видими данни, че тези стъпки са предприети.

Какво радарът още не доказва

Турция разположи работещ инструмент за морска осведоменост на окупирана територия на ЕС, свърза го с турски системи и го представи като суверенна инфраструктура. „Синята родина“ вече не е само доктрина върху карти. В окупираната Фамагуста тя работи чрез сензори, радиовръзка и контролна зала, която наблюдава морето.

Още не е показано дали системата е придобила практическа тежест: дали фигурира в международните морски регистри, дали корабите отговарят на нейните съобщения, дали застрахователи и държави на флага я отчитат. Именно това доказателство, а не поредната политическа декларация, ще определи дали новият радар във Фамагуста ще се превърне в тих механизъм за нормализация.

Докато Никозия не наложи този оперативен въпрос в дневния ред на ЕС, предимството на Турция е времето: корабите могат да усвоят новата рутина, преди правителствата да решат как да я нарекат.