Турция подготвя закон, който дава на президента Ердоган контрол над спорни води в Средиземно море

От егейските острови до анадолския бряг и газовите полета южно от Кипър Турция се готви да преначертае правната карта на Източното Средиземноморие. Законопроектът на Партията на справедливостта и развитието за „морските юрисдикционни зони“, представен в Анкарския университет на 12 май, за първи път би превърнал доктрината „Синя родина“ в закон. Текстът би дал на президента Реджеп Тайип Ердоган правомощие да обявява изключителен турски контрол върху води, които Гърция и Кипър смятат за свои („Ал-Монитор“, „Тюркие Тудей“). Моментът не е случаен: Анкара е домакин на срещата на върха на НАТО на 7 и 8 юли, а законопроектът се очаква в парламента седмици преди това.

Вътрешен закон с външни последици

Турция никога не е подписвала Конвенцията на ООН по морско право — най-близкото до глобална конституция за океаните. Затова законопроектът изцяло заобикаля договорните задължения по нея. Вместо това той създава вътрешноправен механизъм за принудително прилагане. Турските институции биха получили правомощие да спират, задържат или изгонват плавателни съдове в зони, които Анкара едностранно обявява за свои. Гръцкият външен министър Георгиос Герапетритис предупреди на 15 май, че превръщането на тези претенции в закон „ще обрече разведряването в Егейско море“ („Иефимерида“). През март Атина изпрати официално писмо до ООН, в което заяви, че всички гръцки острови, независимо от размера си, създават пълни морски зони по силата на обичайното международно право („Капитал“).

Извън границите на Турция законопроектът няма тежест по международното право. Но това не го прави без значение. Чрез механизъм за президентски указ той превръща досегашните военноморски демонстрации в действия на държавно принуждение. Така спорът се измества от морска тактика към писано вътрешно право.

Три европейски сили, три различни сметки

Европейската реакция показва дълбоко разминаване между Франция, Германия и Италия.

Франция избра военния сигнал. Еманюел Макрон посети самолетоносача „Шарл дьо Гол“ край Крит, след като на 25 април заяви в Атина, че Франция ще бъде до Гърция „каквото и да се случи“ (Елисейски дворец). Споразумение за статута на силите с Кипър, очаквано през юни, ще формализира френското военно присъствие на острова и ще превърне Южен Кипър в предна платформа за европейско проектиране на сила („Обсерватоар Тюрки“).

Германия играе и на двете страни. Правителството на Фридрих Мерц оценява турски далекобойни ракети като възможен заместител на „Томахоук“, като решението може да бъде взето именно на срещата в Анкара („Клам“). Берлин съзнателно планира да финансира покупката двустранно, а не през СЕЙФ — новия фонд на ЕС за съвместни отбранителни поръчки, защото Гърция и Кипър биха блокирали всяка сделка на европейско равнище („РегионалХойте“). Фондацията „Конрад Аденауер“ нарича това „стратегически залог“: избор на Турция като южна опора на НАТО пред солидарността с държави членки на ЕС (фондация „Конрад Аденауер“).

Италия мълчи. Рим подписа сделка за дронове с „Байкар“, задълбочава военно-морското индустриално сътрудничество с Анкара и цели двустранна търговия от 40 млрд. евро до 2030 г. („Формике“). От двореца „Киджи“ досега няма публична критика към законопроекта за „Синя родина“.

Капанът на НАТО

Изтеглянето на американски войски от Европа, включително 5 000 военнослужещи от Германия и отменена ротация на бригада в Полша, реално засилва позицията на Турция („Лос Анджелис Таймс“, „Юронюз“). Генералният секретар на НАТО Марк Рюте посети през април отбранителния комплекс на АСЕЛСАН в Турция, определи напредъка на турската военна индустрия като „революция“ и изрично отказва да коментира публично спора между Гърция и Турция (НАТО, стенограма на НАТО).

Турция има опит в използването на правилата на НАТО за извличане на отстъпки. Тя превърна ветото си върху членството на Швеция в лост за сделки за Ф-16. Понесе американските санкции за покупката на С-400, без да напусне алианса. Сега Анкара законодателства морски претенции срещу две държави членки на ЕС, докато домакинства среща, за която ще е нужно тяхното съдействие. Всяка такава стъпка проверява дали изискването за консенсус в алианса — при което всяка държава може да блокира решения — ограничава Турция или я въоръжава с допълнителен лост.

Какво остава отворено

Законопроектът още не е внесен в турския парламент. Дали ще бъде приет преди или след срещата на върха, ще определи дали съюзниците ще се изправят пред свършен факт или пред разменна монета. Най-силните инструменти на ЕС — санкциите — изискват единодушие в Съвета и остават блокирани от същите държави, които сега задълбочават оръжейните си връзки с Анкара. Газовите находища на Кипър — „Кронос“, „Афродита“ и „Главкос“ — са изправени пред забавяне на инвестициите, тъй като правната несигурност се натрупва („Политис“). Трите най-големи европейски сили имат различна цена, срещу която са готови да гледат встрани. Залогът на Турция е, че няма да се договорят каква цена да платят за обратното.