Турция иска достъп до SAFE

На 30 юни върховният представител на ЕС за външната политика Кая Калас и високопоставени представители по разширяването и миграцията пристигнаха в Анкара за разговори с турския външен министър Хакан Фидан за търговия, миграция, визи и сигурност. Същата седмица пратеничката на ООН Мария Анхела Олгин отложи срещата си в Брюксел за Кипър за след срещата на върха на НАТО. Двете събития са свързани. Турция използва завръщането си към разговорите за кипърско уреждане като лост по няколко европейски досиета, а държавите членки спорят докъде да приемат този натиск.

Списъкът на Анкара

Турция е събрала няколко искания в една преговорна рамка. Според дипломатически източници Фидан е настоял за премахване на ограничителните мерки от 2019 г. - санкциите, свързани със спорните турски сондажи край Кипър, за формален Съвет за партньорство ЕС-Турция, за преговори по обновяване на митническия съюз и за либерализиране на визовия режим („Хюриет дейли нюз“). Официалното съвместно изявление потвърди разговори за модернизация на митническия съюз, диалог за визова либерализация, управление на границите, енергетика и нови срещи на високо равнище преди края на годината (Министерство на външните работи на Турция).

Президентът Реджеп Тайип Ердоган добави най-чувствителното политическо искане: включването на Турция в европейските отбранителни инициативи, включително СЕЙФ, новия инструмент на ЕС за 150 млрд. евро отбранителни разходи („Марин е осеан“/АФП, Съвет на ЕС). Достъпът до европейско отбранително финансиране е най-деликатната част от пакета. Той би насочил пари, гарантирани от ЕС, към отбранителната индустрия на държава извън съюза, а всяко правителство в ЕС може да блокира решението в Съвета, където отбранителните въпроси изискват единодушие.

Различните искания имат различни ключалки. Модернизацията на митническия съюз изисква преговорен мандат от Съвета; Европейската комисия предложи такъв още през 2016 г., но Съветът никога не го прие (търговска политика на ЕС). Безвизовото пътуване зависи от изпълнението на условия, поставени пред Турция преди години (Европейска комисия). Техническите диалози по миграция или търговия могат да бъдат подновени с много по-малко процедурно триене.

Кой какво може да блокира

Кипър и Гърция настояват всяко досие между ЕС и Турция да бъде обвързано с напредък по кипърския въпрос. Кипърският президент Никос Христодулидис и председателят на Европейския съвет Антониу Коща се съгласиха, че отношенията ЕС-Турция не могат да напредват отделно от Кипър („Сайпръс мейл“). Гръцкият заместник-министър на външните работи Тасос Хадзивасилиу очерта червената линия: няма достъп до европейско отбранително финансиране за държава, която поддържа casus belli - постоянна заплаха за война заради гръцките териториални води - срещу член на ЕС и окупира част от територията му („Прото тема“). Премиерът Кириакос Мицотакис подчерта „абсолютната координация“ между Атина и Никозия („Нюзит“).

Техният лост е реален, но не е еднакво силен навсякъде. По митническия съюз и достъпа до отбранително финансиране Атина и Никозия могат да спрат решенията в Съвета. По визовата обработка, търговския диалог и миграционното сътрудничество те не могат да затворят всеки канал.

Точно в тази разлика влизат другите столици. Преди визитата в Анкара Калас описа Турция като „ключов партньор по сигурността, миграцията и енергетиката“ („Юронюз“). Джорджа Мелони обсъди миграцията и Либия с Ердоган преди срещата на НАТО, а според италиански публикации Рим предпочита гъвкави договорености пред твърди срокове, обвързани с Кипър („Ил темпо“). България, чиято граница с Турция от януари 2025 г. е пълноценна външна сухопътна граница на Шенген, има нужда от сътрудничеството на Анкара по миграцията и транзита (Съвет на ЕС).

Тези правителства не подкрепят турската позиция за Кипър. Но имат нужда от Турция по миграция, енергетика или транспорт и затова не искат всяко досие между ЕС и Анкара да чака пробив по кипърския въпрос.

Преди срещата под егидата на ООН

Предлаганата лятна среща под егидата на ООН трябва да събере двамата кипърски лидери с Гърция, Турция и Великобритания, за да се провери дали формалните преговори могат да бъдат подновени. Последният опит, в Кран Монтана през 2017 г., се провали (доклад на ООН S/2017/814, „Сайпръс мейл“). Основното разделение не се е променило. Кипърските гърци настояват за двузонална, двуобщностна федерация. Турция и кипърските турци настояват за суверенно равенство или за рамка с две държави. Отложената среща на Олгин в Брюксел, очаквана в средата на юли, трябва да подготви терена.

Формулата на Европейския съвет, където държавните и правителствените ръководители задават политическата посока на ЕС, гласи, че отношенията с Турция трябва да напредват „постепенно, пропорционално и обратимо“, като кипърският въпрос остава част от рамката (Европейски съвет). Този език беше създаден, за да държи заедно двата лагера в ЕС. Досегашният опит показва, че съюзът може да запази Кипър във формулата на хартия. На практика обаче само част от отношенията с Турция могат да бъдат спрени, а Анкара залага именно на онези канали, които не могат.