Турция узаконява оспорвани морски претенции, докато европейски сили подписват нови отбранителни сделки

Турция се готви да превърне всяка спорна морска граница в Егейско море и Източното Средиземноморие във вътрешно право. В същия момент три от най-големите икономики в Европа прекараха последните две седмици в посещения в Анкара, където подписваха отбранителни споразумения.

Проектът за рамков закон за морската юрисдикция, който се очаква да влезе в турския парламент след 31 май, кодифицира заплахата от 1995 г. за казус бели при разширяване на гръцките териториални води, лишава спорни егейски острови от морски права чрез обозначаването им като „сиви зони“ и дава на президента правомощие да обявява морски зони със „специален статут“ без ново одобрение от парламента („Етнос“, „Прото тема“). Турция никога не е подписвала Конвенцията на ООН по морско право — глобалния договор, който урежда морските граници. Това оставя Брюксел без обща правна рамка, върху която да оспори претенциите на Анкара („Либре“).

Оръжейният пазар

Три от най-големите икономики в Европа използваха двете седмици преди този срок, за да задълбочат отбранителните си връзки с Турция.

Белгия изпрати в Анкара и Истанбул търговска делегация от 428 души, водена от кралица Матилда, между 10 и 14 май. Министърът на отбраната Тео Франкен подписа девет отбранителни споразумения, заяви интерес към турски дронове и нарече Турция „модел за подражание“ за европейската отбранителна модернизация („Йени шафак“, „Бизнес Ей Ем“). Франкен обяви и подкрепата на Белгия за включването на Турция в СЕЙФ — програмата „Действие за сигурност за Европа“, която е отбранителната финансова схема на ЕС за 150 млрд. евро. Гърция и Кипър блокираха турското участие в СЕЙФ през октомври 2025 г. Белгия сега иска това решение да бъде обърнато („Дейли сабах“).

Френската „Сафран Електроникс“ подписа стратегическо партньорство с „Байкар“, водещия турски производител на дронове, на 12 май в Истанбул. Сделката заменя канадските сензори на дрона ТБ2 с френски системи за целеуказване и така освобождава „Байкар“ от част от западните експортни ограничения („Опекс 360“). Само три седмици по-рано Еманюел Макрон беше в Атина и описа клаузата за взаимна отбрана между Франция и Гърция като „неприкосновена“, разширявайки френския ядрен чадър върху гръцка територия („Льо Фигаро“). Париж едновременно обещава да защитава Гърция и въоръжава държавата, която я заплашва.

Германия възобнови стратегическия си диалог с Турция на 18 май — първата такава среща от 2014 г. насам — и същевременно проучва турски далекобойни ракети като заместител на „Томахоук“ („Конрад Аденауер“). Берлин също подкрепя включването на Турция в СЕЙФ.

Защо Европа не може да отговори

ЕС има формални инструменти за реакция при предизвикателства към суверенитета на свои членове: санкционен режим с конкретни цели, създаден през 2019 г., замразената модернизация на митническия съюз и лостове чрез предприсъединителното финансиране. Срещу Турция те не работят.

Санкциите изискват единодушие в Съвета, тоест съгласие на всички 27 правителства, а една държава може да блокира решението. Унгария вече е налагала вето върху мерки, свързани с Турция. България и Румъния, зависими от турското сътрудничество в Черно море, избягват конфронтация. Миграционната сделка между ЕС и Турция от 2016 г., по силата на която Анкара приема около 3,9 млн. сирийски бежанци, дава на Турция структурно предимство срещу всяка наказателна мярка: санкции срещу Анкара могат да отключат миграционна криза по югоизточната граница на Европа (Център за европейска реформа, „Ферфасунгсблог“).

Гърция и Кипър запазват един инструмент: ветото. Те блокираха Турция от СЕЙФ и продължават да замразяват разговорите за митническия съюз. Ветото спира ползи, но не налага цена. Турция загуби достъп до СЕЙФ през октомври 2025 г.; оттогава не е променила нито една морска претенция.

Коалицията, която настоява това вето да бъде отменено, расте. Белгия, Германия, Италия, Испания, Унгария и Полша подкрепят турския достъп до СЕЙФ и го представят като логика на съюзничеството в НАТО, а не като отстъпка пред Анкара. Държавите, които купуват турско оръжие, са същите, които искат Турция да получи достъп до европейски отбранителни средства.

Щитът на НАТО

Атина твърди, че турският рамков закон няма да има „никакво правно действие“ според международното право. Говорителят на гръцкото правителство Павлос Маринакис го определи като вътрешнополитически театър („Етнос“). Но Турция изгражда вътрешноправно основание за бъдещи действия в спорни води — основание, което след приемането на закона няма да изисква ново парламентарно одобрение.

Срещата на върха на НАТО в Анкара на 7 и 8 юли идва седмици след очакваното приемане на закона. Никоя държава от ЕС няма да търси открит сблъсък с домакина. Турция записва морските си претенции в закон, а след това приема съюза, който ограничава европейския отговор. В този график срещата работи като щит.