Кипър спира турските търговски облаги

Мария Анхела Олгин Куельяр, бивш външен министър на Колумбия и сега пратеник на ООН, от месеци пътува между Никозия, Анкара, Атина и Ню Йорк. Задачата ѝ звучи ограничено: двете кипърски страни да се договорят за формат на нови преговори. Решение на конфликта не се вижда. Но совалката вече се превърна в тест кой определя условията в отношенията на Европа с Турция, защото няколко от най-важните цели на Анкара в ЕС остават политически обвързани с напредъка по острова (Европейски съвет, Йени Шафак).

Реалното безпокойство в Атина и Никозия е за последователността. Европа има нужда от Турция за НАТО, управлението на миграцията и регионалната стабилност. Страхът е, че големите столици първо ще дадат на Анкара търговски и отбранителни отстъпки, а после ще натиснат Гърция и Кипър да приемат сделката, която остане на масата. Процесът на Олгин трябва да предотврати именно това, като поддържа жива легитимна писта на ООН, чрез която Кипър да настоява, че наградите трябва да почакат.

Целите на Турция в ЕС все още минават през Кипър

ЕС сам е заложил тази връзка в решенията си. Заключенията на Европейския съвет от 2020 и 2024 г. обвързват всяко подобряване на отношенията с Турция с деескалация в Източното Средиземноморие и конструктивно участие по кипърския въпрос (Европейски съвет). Два примера показват механизма. Модернизацията на митническия съюз изисква одобрение от държавите членки в Съвета, където заседават правителствата на ЕС, а Кипър може да вдигне политическата цена на такова решение. Безвизовото пътуване за турски граждани минава през процес с критерии, управляван от Европейската комисия, но политическата воля в Съвета пак има значение (доклад на Комисията за Турция).

Кипър не може юридически да блокира всеки файл, свързан с Турция. Като държава членка обаче може да направи всеки от тях политически скъп. Гърция подкрепя тази линия. Кипърският външен министър Константинос Комбос заяви, че визовата либерализация, модернизацията на митническия съюз и по-широките отношения трябва да останат обвързани със задълженията на Турция на острова (Прото тема).

Не всяка столица приема това като твърда бариера. Няколко по-големи правителства искат пространство за работа с Турция по търговията, миграцията и сигурността, без да чакат резултатите от мисията на Олгин. Франция настоява условността да остане, но се подсигурява и чрез двустранни отбранителни връзки със самия Кипър, включително чрез споразумения за сътрудничество на стойност около 800 млн. евро, свързани със СЕЙФ — новия заемeн инструмент на ЕС за финансиране на военни проекти в държавите членки (Сайпръс мейл, Европейска комисия). Тези правителства формално подкрепят Кипър. Но не искат Кипър да замразява всеки турски файл.

Островът като лост и актив

Тук противоречието става по-остро. Кипър е едновременно нерешен конфликт, който спира интеграцията между ЕС и Турция, и военен възел, в който ЕС активно инвестира. Никозия подписа заемно споразумение по СЕЙФ за 1,18 млрд. евро, с което се позиционира като тилова база за реакция при кризи и за отбранително-индустриално сътрудничество (Кипърска информационна агенция). Европейските пари за отбрана правят Кипър по-полезен за сигурността на ЕС. Това затруднява заобикалянето му, но едновременно дава на други столици причина да държат отворени каналите към Турция заради същите стратегически цели.

Отказът на Турция да признае Република Кипър излиза извън преговорите за уреждане и стига до обичайни международни форуми. ЕС наскоро порица Анкара за изключването на Кипър от подготовката за климатичната среща КОП31 (Ройтерс чрез Стрейтс Таймс). Но същите столици, които защитават Кипър там, не искат той да блокира отбранителни партньорства със съюзник от НАТО, от който имат нужда.

По същество турската позиция остава най-голямата пропаст. Външният министър на Турция е заявил пред Олгин, че Анкара подкрепя решение с две държави и настоява за признаване на суверенното равенство на кипърските турци — позиция, далеч от дългогодишната рамка на ООН за федерално уреждане (Йени Шафак). Съобщенията за възможни елементи на сделка — „свободна федерация“, териториални отстъпки, директна търговия за кипърските турци — нямат официална подкрепа от нито една страна и трябва да се четат като пробни сигнали (Къбръс Постасъ).

Кипърски представители казват, че Олгин продължава да работи с генералния секретар на ООН Антониу Гутериш за свикване на среща във формат „5+1“ — двете кипърски страни, Гърция, Турция и Великобритания плюс ООН — вероятно в края на юли или началото на август (Филенюз, ООН). Олгин може да събере тази маса. Не може да принуди големите европейски столици да третират напредъка по Кипър като цена за правене на бизнес с Турция.