Турският газопровод заобикаля Кипър

На 10 юли Турция и властите в Северен Кипър, признати само от Анкара и от никоя друга държава членка на ООН или от ЕС, подписаха споразумение за подводен газопровод между турския бряг и окупираната северна част на острова (Сайпръс мейл, Дойчландфунк). Четири дни по-късно външните министри на ЕС призоваха Турция да зачита суверенитета на държава членка. Между инженерния проект и дипломатическата декларация стои въпросът, който от години оголва слабостта на ЕС в Източното Средиземноморие: може ли съюзът да направи думите си скъпи, когато ги тества държава, от която самият той има нужда?

Инфраструктурата като политически факт

Краткосрочната цел изглежда проста: по-евтин ток за Северен Кипър, като завършването е планирано около 2028 г. Но газопроводът е проектиран за двупосочен поток, което означава, че в бъдеще газ би могъл да се движи и от острова към Турция, а оттам към Европа (Тюркие тудей). Тази техническа подробност превръща една линия за снабдяване в политическа претенция.

Тя поставя окупирания север като бъдещ маршрут, през който енергийната политика на острова би минавала през Анкара, а не през международно признатата Република Кипър (Капитал). Турският вицепрезидент Джевдет Йълмаз нарече проекта „исторически“ и заяви, че той създава „още една силна връзка“ между Турция и севера (Политис).

Анкара превръща непризната политическа реалност във физическа инфраструктура. Меморандумите могат да бъдат отменени. Тръбите се обръщат по-трудно.

Твърди думи без цена

Кипърското външно министерство осъди споразумението като незаконно, подписано по време на посещение, което Никозия определя като незаконно в окупирана територия (Сигмалайв). Външният министър Константинос Комбос внесе въпроса в Съвета по външни работи на ЕС, където 27-те външни министри договарят общите позиции по външната политика. Аргументът на Никозия е, че газопроводът би преминал през морските зони на Републиката без нейно съгласие (Сайпръс мейл).

Гърция подкрепи тази линия, като Атина обвърза напредъка в отношенията между ЕС и Турция с липса на отстъпление по кипърския въпрос (РИК).

След заседанието върховният представител Кая Калас заяви, че Турция трябва да зачита суверенитета и суверенните права на всички държави членки на ЕС (Европейска служба за външна дейност). Формулировката беше ясна. Последващи мерки нямаше.

Разделението между по-големите столици следва познат модел. Германия признава само Република Кипър, но третира Анкара като необходим партньор за единството в НАТО, управлението на миграцията и енергийното сътрудничество. Последните контакти на канцлера Мерц в Анкара поставиха на преден план съюзническото единство, а не Кипър (Бундесрегирунг).

Италия има пряк индустриален интерес чрез операциите на ЕНИ около кипърските води, но в публично достъпната информация няма позиция на италианското правителство за самия газопровод (Формике). Франция потвърди, че техническата работа с Турция по системата за противовъздушна отбрана САМП/Т продължава. Това показва, че отбранително-индустриалните връзки тежат повече от конфронтацията в Източното Средиземноморие (Зонбурз).

Разликата между инструменти и воля

ЕС има инструменти, които би могъл да използва. През 2019 г. Съветът създаде санкционна рамка специално за неразрешените турски сондажи в Източното Средиземноморие (Съвет на ЕС, Юр-Лекс). Заключенията на Европейския съвет определят подновяването на ангажимента с Турция като „постепенно, пропорционално и обратимо“, което дава на Кипър политически лост да забавя търговски, визови или митнически ползи за Анкара (Европейски съвет). Брюксел наскоро назначи и специален пратеник за Кипър, знак, че иска да отвори дипломатически прозорец (Льо Фигаро).

Но решенията по Общата външна политика и политика на сигурност изискват единодушие, което означава, че всяка държава може да блокира. В публично достъпната информация няма предложение за санкции, няма публикувана карта на маршрута с ясно посочване през кои морски зони би минал газопроводът и няма знак, че Берлин, Париж или Рим са готови да накарат Турция да плати цена за пренебрегването на Кипър.

Моделът е познат от други проверки на европейския суверенитет: ЕС защитава принципа, после отделя практиката в друга папка. Кипър и Гърция държат линията. По-големите столици кимат и оставят стратегическите канали с Анкара отворени. Гаранцията на ЕС към Кипър засега остава декларация, а не натиск. Дали тя ще бъде превърната в нещо, което Турция реално да усети, зависи най-вече от Берлин, Париж и Рим. Засега никой от тях не е дал отговор.