Турски F-16 преследват трима министри на ЕС

Вечерта на 7 юни два турски Ф-16 излетяха от летище, което международната авиационна система не признава, и проследиха самолетите на министрите на отбраната на Гърция, Франция и Нидерландия. Тримата пътуваха за среща на ЕС, посветена на европейската взаимна отбрана. Радиосмущения от окупираната от Турция северна част на Кипър нарушиха комуникациите в кабините. И трите самолета кацнаха безопасно в Ларнака. На следващата сутрин министрите обсъждаха как Европа да се защитава. Нито едно от правителствата им публично не призна какво се е случило във въздуха над тях.

Инцидентът и мълчанието

Министерството на отбраната на Кипър е регистрирало два етапа на инцидента: в 19:14 ч. местно време срещу френския и нидерландския самолет и в 19:51 ч. срещу гръцкия военен самолет („Прототема“, „Нюзит“). Радиопредаванията са идвали от летище Тимбу в окупирания север, което работи без признание от ИКАО, органът на ООН за гражданската авиация. Двата Ф-16 са следвали министерските полети от дистанция, без да се приближат непосредствено.

Гърция е документирала случая по официален ред. Франция, Нидерландия, Полша, България, Ирландия, върховният представител на ЕС Кая Калас и генералният секретар на НАТО Марк Рюте не излязоха с публична позиция (съобщението на Европейската служба за външна дейност не съдържа последващо осъждане). Всеки от тези участници има своя зависимост от Турция: оръжейни сделки, координация в НАТО, управление на миграцията или енергиен транзит.

Само дни по-рано Европейската служба за външна дейност осъди Москва за „безразсъдно нарушение на въздушното пространство на ЕС“ (ЕСВД). Когато Турция проследи самолети с трима министри на ЕС по пътя им към официална среща за отбраната, институционалният отговор изчезна.

Двойната игра на Франция

Основният резултат от срещата направи противоречието още по-видимо. Часове след инцидента френският министър на отбраната Катрин Вотран подписа с Кипър споразумение за статута на силите, което позволява разполагане на френски военни на острова за „хуманитарни цели“ и създава рамка за съвместни учения, обмен на разузнавателна информация и военноморско сътрудничество („Сайпръс мейл“).

Същевременно Франция преговаря с Турция за съвместно производство на системата за противовъздушна отбрана „Самп/Т“ и току-що подписа партньорство между „Сафран“ и „Байкар“ — производителя на дроновете ТБ2, използвани в турски военни операции („Опекс360“, „Интелиджънс онлайн“). Париж въоръжава Турция и едновременно гарантира сигурността на държавата, която Турция заплашва. Никой френски парламентарист не е наложил публично обяснение на това противоречие.

Сметката на Турция

Анкара не признава инцидента. Близки до турската държава медии представят по-широката картина като отбранителна: Турция „отблизо и внимателно следи последните дейности по въоръжаване“ на Гърция и Кипър („Дейли Сабах“). В турския прочит летище Тимбу принадлежи на самопровъзгласилата се Турска република Северен Кипър. Радиообажданията от тази кула не са тормоз, а налагане на суверенитет.

Моментът не изглежда случаен. Турция вече е увеличила средствата си за отбрана за Северен Кипър до 9,65 млрд. лири, около 47 % от общия пакет помощ за окупираната територия („Нордик монитор“). Проектозаконът за морските юрисдикционни зони, ако бъде приет, ще впише доктрината „Синя родина“ в закона. Така турските претенции във въздуха и морето ще се превърнат от политически избор в правно задължение.

Тестът за взаимна отбрана, който никой не назовава

Министрите на отбраната на ЕС не успяха колективно да назоват инцидента, който преживяха на път към собствената си среща за колективната отбрана. В Никозия те обсъждаха как да се приложи чл. 42, параграф 7 от Договора за ЕС — клаузата за взаимна отбрана, която задължава държавите членки да си помагат при нападение. Европейският съвет за външна политика я определя като „правно значима, но оперативно непълна“: без командна структура, без предварително планиран отговор и без процедура за ескалация (ЕСВП). Кипър, който държи ротационното председателство на ЕС, настоява за конкретни механизми за прилагането ѝ.

Чл. 42, параграф 7 обещава солидарност. Въздушното пространство над Никозия показа колко условна е тя. Докато европейските правителства не могат да признаят провокация срещу собствените си министри, без първо да изчисляват двустранната цена, клаузата за взаимна отбрана остава текст на хартия. Проверена и изпразнена от съдържание още преди война да е започнала.