Турски F-16 следят министри край Никозия

Два турски Ф-16 излетяха вечерта на 7 юни от окупираната северна част на Кипър и следиха от разстояние правителствени самолети, с които министрите на отбраната на Гърция, Франция и Нидерландия пътуваха към Никозия. Изтребителите не се приближиха до зона за прехват. Едновременно с това диспечери от летището в Тимбу подаваха радиоинструкции към пристигащите самолети и заглушаваха комуникациите им (iefimerida.gr, Euronews). Тимбу няма статут пред ИКАО, агенцията на ООН за гражданската авиация, а Съединените щати не го признават като законен входен пункт. И трите самолета кацнаха безопасно.

Министрите пътуваха за неформална среща на върха по отбраната на ЕС, домакинствана от Кипър. До края на юни страната държи ротационното председателство на Съвета на ЕС, институцията, в която националните правителства определят политическите приоритети на съюза. В дневния ред бяха подкрепата за Украйна, морската сигурност и ново френско-кипърско отбранително споразумение, което създава постоянна правна рамка за френски военни операции на острова (La Croix).

Споразумението, което Анкара искаше да спре

Споразумението за статута на силите беше подписано на следващия ден от френския министър на отбраната Катрин Вотрен и кипърския ѝ колега Василис Палмас. То превръща досегашното френско военно присъствие в Кипър от временна практика в подреден режим: съвместни учения, логистичен достъп, обмен на отбранителни технологии и права за разполагане в Източното Средиземноморие (Cyprus Mail). На практика Кипър става предна френска база, от която могат да се изпращат сили без нови преговори при всяка операция.

Премиерът на кипърските турци Юнал Юстел отхвърли договора веднага и го определи като заплаха за „деликатния баланс“ в региона (Daily Sabah). Анкара отрече да е имало тормоз над самолетите. Според турската версия машините на ЕС били нарушили въздушното пространство на самопровъзгласената „Турска република Северен Кипър“, която е призната единствено от Турция. Ф-16, заяви Анкара, били „предпазна мярка“. Времето на инцидента казва друго: следенето на самолета на френския министър часове преди подписването на военния договор беше пряк сигнал, че Анкара приема трайното западно военно присъствие в Кипър като червена линия.

Защо Брюксел не може да отговори

Европейската комисия заяви, че „разглежда“ инцидента. Кая Калас, върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността, не направи публично изявление.

Липсата на реакция не е загадка, а резултат от механизма. Всяко обвързващо решение по общата външна политика и политика на сигурност изисква единодушие, тоест съгласие на всички 27 държави членки, като всяка от тях може да блокира решението. Унгария, която поддържа близки отношения с Анкара, многократно е налагала вето върху мерки, критични към Турция. Други страни членки имат отбранително-индустриални връзки с турски доставчици, което прави откритата конфронтация нежелана (Modern War Institute). Калас не може да осъди Турция, без да започне процес на търсене на консенсус, за който знае, че вероятно ще се провали.

Франция избира двустранния път

Париж вече е направил своя извод. Вместо да търси консенсус по линия на общата външна политика, който Унгария може да блокира, Франция изгражда мрежа от двустранни споразумения за статута на силите с Кипър, Гърция, Румъния и Полша. Тези договори не изискват гласуване в ЕС. Никоя държава членка не може да ги спре. Сделката в Никозия е поредната връзка във верига, която заобикаля Брюксел.

Вотрен не осъди публично намесата срещу собствения си самолет. Нидерландският министър също не го направи. Единствено гръцкият министър Никос Дендиас официално информира колегите си от ЕС по време на срещата (Euronews). Всяко от мълчащите правителства управлява собствените си двустранни отношения с Турция и избягва конфликт, който може да засегне отбранителни договори, логистиката в НАТО или сътрудничеството по миграцията.

Кипър планира да подаде официални жалби до Калас и до ИКАО (Philenews). Дали те ще доведат до нещо повече от потвърждение за получаване зависи от това дали някоя държава членка ще настоява за позиция на Съвета и дали Унгария ще я допусне. Целта на ЕС за „стратегическа автономия“ предполага съюзът да може да защитава интересите си без американска опора. На 7 юни той не успя да събере дори изявление в защита на самолетите на собствените си министри.