Дванадесет държави искат по-голям въглероден фонд след 2030 г.

Полша отрано подрежда съюзниците си за следващия спор около парите за зеления преход в Европа. Дванадесет правителства настояват Модернизационният фонд да бъде запазен и разширен след 2030 г., като инициативата е подкрепена от Полша, Чехия, Румъния, Гърция и други предимно по-бедни или по-зависими от въглища държави (Bankier, Reuters чрез Investing.com). Залогът е прост: кой получава приходите, когато Европа кара компаниите да плащат за замърсяването си.

Как замърсяването става публичен ресурс

Схемата на ЕС за търговия с емисии задължава компаниите да притежават квоти за отделените от тях емисии съгласно Директива 2003/87/ЕО. На практика въглеродното ценообразуване оскъпява замърсяването, а търговете превръщат част от този разход в публични приходи.

Модернизационният фонд връща част от тези пари към електропреносни мрежи, енергийна ефективност, по-чисто производство на ток и индустриални обновявания в държави с по-големи инвестиционни нужди, според описанието на Европейската комисия. Това е сделката, която полската коалиция иска да продължи: ако въглеродните разходи се връщат като нова енергийна инфраструктура, схемата изглежда по-справедлива; ако не се връщат, правителствата със стара инфраструктура могат да я представят като източване на ресурс.

Сумите вече са значими. През 2024 г. търговете за емисионни квоти са донесли почти 3 млрд. евро за Иновационния фонд и над 6 млрд. евро за Модернизационния фонд, според данните на Комисията за търговете. Bankier съобщава, че Варшава очаква около 14 млрд. евро, или приблизително 60 млрд. злоти, от фонда за периода 2021-2030 г. Това обяснява защо Полша се организира преди да бъдат написани следващите правила (Bankier).

Кого защитава фондът

Коалицията не търси едно и също във всяка столица. Полша иска голям и предвидим поток от средства за промяна в енергийния сектор. При Чехия притеснението е по-непосредствено: въглеродните разходи могат да ударят отоплението, индустрията и публичните бюджети преди инвестициите да свалят сметката.

Това разграничение е важно за домакинствата. Европейската инвестиционна банка описва Модернизационния фонд като инвестиционен инструмент за държавите членки, а не като пряка компенсация за гражданите (ЕИБ). За домакинствата по-острият натиск идва от втората схема за търговия с емисии, която обхваща сградите и автомобилния транспорт. Чешки публикации цитират оценка, според която тя може да увеличи средните месечни разходи на чешко домакинство с около 477 крони, докато основната защита за гражданите е в Социалния климатичен фонд, а не в Модернизационния фонд (Aktuálně.cz).

Румъния показва инфраструктурната страна на аргумента. Digi24 свързва предстоящата енергийна програма с над 5 000 мегавата нови вятърни и соларни мощности и 3 000 мегаватчаса съхранение чрез каналите на плана за възстановяване и Модернизационния фонд (Digi24). Публикацията не изяснява каква част е финансирана, договорена или само планирана. Но показва защо мрежите и съхранението са в центъра на спора след 2030 г.

Една и съща квота не може да плати за всичко

Натискът върху приходите от емисии вече се вижда. Комисията съобщи, че целта от 8 млрд. евро за търговете на квоти, свързани с механизма за възстановяване и енергийния план „РиПауър ИЮ“, е достигната след продажбата на 111 455 000 квоти. Затова тези търгове ще бъдат спрени до август 2026 г. (съобщение на Комисията). Един и същ източник на въглеродни приходи вече е използван за възстановяване, енергийна сигурност и климатични инвестиции.

Затова по-богатите държави членки чуват дебата за Модернизационния фонд като част от по-широкия бюджетен натиск. Фридрих Мерц заяви, че настоящите идеи за бюджета на ЕС са непосилни и небалансирани, и предупреди, че могат да увеличат годишната вноска на Германия с 15-20 млрд. евро (стенограма на федералното правителство). По-голям Модернизационен фонд не означава автоматично германски чек. Но попада в същия спор: кой плаща, когато отбраната, Украйна, конкурентоспособността и климатът едновременно искат пари.

Най-силният аргумент на полската коалиция е практически. Европа не може да продължи да таксува въглеродните емисии, ако оставя по-бедните енергийни системи без достатъчно средства за промяна. Най-силното възражение също е практическо: всяка квота, запазена за една цел, не може едновременно да омекоти удара за домакинствата, да финансира индустрията, да подкрепи иновациите или да намали натиска върху бюджета на ЕС.

Големите неизвестни остават. Писмото на коалицията не е публикувано в цитираните материали, затова твърденията за допустимост на ядрени проекти трябва да се четат внимателно. Няма потвърден финансов пакет след 2030 г., няма формула за разпределение и няма проверена оценка на инвестиционния недостиг по държави. Истинският тест е дали Брюксел може да запази политическата легитимност на въглеродното ценообразуване, без всяка квота да се превръща в спор между индустрията, домакинствата, по-бедните държави и бюджета на ЕС.