Две имена блокират санкциите на ЕС

На 3 юли българският премиер Румен Радев заяви пред парламента, че ще блокира 21-вия пакет санкции на ЕС срещу Русия, ако от черния списък не бъдат извадени две имена: руският православен патриарх Кирил и Вагит Алекперов, бизнесмен, свързан с българската рафинерия на „Лукойл“. Радев посочи енергийната сигурност и риска от сътресения в завода в Бургас (БТА, „Европейска правда“). Две имена сред стотици. По правилата на ЕС обаче това е достатъчно, за да се задържи целият пакет.

Санкциите по външната политика на ЕС се приемат с единодушие по Договора за Европейския съюз. Всички 27 правителства трябва да дадат съгласие, преди пакетът да мине (преглед на санкционния режим на Съвета). Физическите лица и компаниите, срещу които са насочени мерките, са вписани в приложения към правния текст. Затова едно правителство не е нужно да отхвърля цялата конструкция. Достатъчно е да възрази срещу едно име, а изискването за единодушие превръща това възражение във вето.

Как София задържа досието

До 9 юли тонът на София омекна. Министърът на отбраната Димитър Стоянов обясни по българска телевизия: „Това не е вето. Това са резерви, които предлагаме, за да бъдат тези лица извадени от санкционния режим“ („Факти“). По същество позицията не се промени. София продължи да иска отпадането и на двете имена. Промени се начинът, по който същото искане беше представено.

Вероятният резултат е пакетът да бъде приет без Кирил и Алекперов в списъка. Според „Правда“ дипломати очакват имената тихо да бъдат премахнати. Италия е подкрепила България за Кирил, според публикации заради дискомфорта на Ватикана от санкциониране на глава на християнска деноминация („Евромайдан прес“).

Тактика, която други столици разпознават

Словашкият външен министър Юрай Бланар разговаря с българския си колега и публично подкрепи подхода на София, като заяви, че новото правителство „отстоява интересите си подобно на Словакия“ („Тераз“). Унгарски медии поставиха епизода в контекста на дългогодишната практика на Будапеща да използва заплахи за вето, за да издейства отстъпки по европейски средства и външна политика (hir36).

Няма доказателства за координация между София, Будапеща и Братислава. Но Унгария изгради модела: използваш единодушието, за да принудиш Брюксел да отстъпи, после показваш на избирателите у дома, че си го направил. Словакия вече представя позицията на България като доказателство, че тази тактика е обичайна работа в Съвета, а не блокиране (ta3).

Къде пакетът се огъна

Спорът на България за имената беше само един фронт. Докато посланиците стигнат до КОРЕПЕР — комитета, в който представителите на държавите преговарят преди министрите формално да решат — пакетът вече беше сбор от няколко сделки (Capital.gr, „Киев индипендънт“).

Гърция, Кипър и Малта настояха замразяването на ценовия таван за руския петрол да бъде съкратено от шест месеца на три или четири. Таванът позволява западни корабни, застрахователни и финансови услуги да обслужват руски суров петрол само ако той се продава под определена цена. Целта е приходите на Москва да бъдат ограничени, без да се нарушава глобалното предлагане (in.gr). По-краткото замразяване има значение, защото може да позволи таванът да се повиши и така да насочи повече петролни приходи към Москва („Правда“). И трите държави имат големи морски сектори, пряко изложени на правилата около тавана, което им дава ясен търговски интерес в спора.

По отделна линия Франция и Италия принудиха ЕС да стесни предложена забрана за влизане на руски военни ветерани („Юронюз“). Споровете около квотите за внос на руска риба добавиха още една точка на напрежение.

Всяка отстъпка показва на всяка столица, че чувствителни имена, сектори или индустрии могат да бъдат защитени чрез финално пазарене. 21-вият пакет вероятно ще мине. Съдържанието му обаче ще отразява кои правителства са имали най-силна вътрешна причина да го забавят, а не обща оценка какъв натиск върху Москва работи най-добре. Санкционният режим може да понесе част от това. Не може да понесе безкрайни кръгове, в които най-неохотните столици определят окончателните условия. Европейският съвет, където държавните и правителствените ръководители задават посоката на ЕС, би могъл да преразгледа изискването за единодушие при санкциите. Засега никой лидер не го е предложил.