Украински дронове удариха 25 руски горивни кораба

Горящо гориво в Азовско море. В рамките на четири дни в началото на юли украинските Сили за безпилотни системи удариха най-малко 25 кораба, превозващи гориво към Крим: танкери, ферибот и сухотоварни кораби (Naval News, BBC). Целите са били танкери от т.нар. сенчест флот — по-стари кораби с неясна собственост и застраховки извън западните пазари, които поддържат руския износ и вътрешните доставки на гориво въпреки 17-те пакета санкции на ЕС (Съвет на ЕС). Санкциите създават административна цена. Дроновете налагат физическа.

Какво не могат да направят пристанищата и застрахователите

ЕС може да направи плаванията на сенчестия флот по-трудни и по-скъпи. Може да включва кораби в черни списъци, да забранява достъп до пристанища, да ограничава морски услуги и да оказва натиск върху застрахователите. Това, което не може да направи, е да спре танкер по средата на маршрута му.

По международното морско право военен кораб може да качи екип на чужд съд в открито море само при ограничени основания — например ако има съмнение, че корабът е без държавна принадлежност или плава под фалшив флаг. Това е уредено в член 110 от Конвенцията на ООН по морско право, която определя кой и при какви условия може да спира кораби в морето. Редките прихващания, които все пак се случват, не са изваждали трайно кораби от употреба. Санкциите повишават разходите за търговията. Те не махат корабите от водата.

Украинската кампания в Азовско море прави именно това. Командирът Роберт Бровди посочи повредените танкери като санкционирани съдове с товароподемност около 7 000 тона дедуейт, построени между 2006 и 2012 г., които са превозвали бензин от руското пристанище Таганрог към Крим (Maritime Executive, The Insider). Ударът по горивния терминал ТЕС-Терминал-1 в Керч на 6 юли е дал началото на кампанията. През следващите три нощи са последвали атаки с дронове срещу танкери (LIGA.net).

Правдоподобен модел, недоказан мащаб

Публичните данни подкрепят общата картина: Украйна е ударила горивната логистика около Крим. Руските окупационни власти обявиха горивна извънредна ситуация на полуострова на 26 юни, преди да започнат морските удари. Данните на НАСА за засичане на пожари показаха топлинни следи, съвместими с докладваните атаки. Естонската обществена медия свърза кампанията с по-широко украинско усилие за прекъсване на снабдителните линии към полуострова (ERR).

Проверката на ниво отделен кораб обаче изостава. Видеоматериалите не са независимо геолокирани или датирани. Публичните списъци на ударените танкери не съвпадат напълно между източниците, а един съд още е бил идентифициран дни по-късно (Critical Threats). Твърдението, че всички атакувани кораби вече са били под санкции, засега остава украинска позиция, а не потвърдена картина от отворени източници.

Гърция и търговското разделение

Ударите идват в Европа, която вече е разделена заради собственото си прилагане на санкциите. Гръцки корабособственици са спечелили най-малко 3,8 млрд. долара от превоза на руски петрол за три години, според данни на „Файненшъл таймс“, цитирани от гръцки медии (Euro2day, Newsbeast). Атина се опасява, че по-строгото прилагане на режима ще удари европейските икономики повече от Русия и ще изтласка танкерите изцяло извън европейския надзор.

Натискът върху флаговете може да насочи операторите към руски регистрации или към застраховане извън Г-7, вместо да спре самата търговия (S&P Global). Последиците вече не са само търговски. Украински морски дрон експлодира в румънското пристанище Констанца, след което Букурещ поиска от Киев да програмира механизми за самоунищожение на дронове, които навлизат в румънски териториални води (News.ro).

Европа изгради санкционен режим, който трябва да оскъпи руския енергиен транспорт. Гърция печели от разликата между формалното включване в списъци и реалното прилагане. Румъния поема страничния риск от военната алтернатива. Украйна, след години очакване санкционният натиск да даде достатъчен резултат, проверява дали физическото унищожаване може да постигне това, което списъците сами не могат.

Засега Киев показа какво санкциите на ЕС не могат да направят сами: да превърнат санкциониран танкер в спрян танкер. Дали това ще създаде траен натиск зависи от отговори, които пазарът още не е дал — кои кораби са извадени от употреба, какви товари са загубени и дали застрахователите ще продължат да покриват маршрута през Азовско море. Дотогава Европа не знае дали наблюдава стратегическа промяна или силни кадри от отделна операция.