Украйна изпреварва парите на ЕС

Europe approves the weapons while Ukraine waits for them to move.
Композиция на изображението · tobriefУкрайна вече е изчерпала средствата, предвидени за отбраната ѝ през 2026 г. Президентът Володимир Зеленски оценява недостига на 27 млрд. долара, или около 23,5 млрд. евро (Президент на Украйна, Дойче веле Украйна). ЕС има договорен заем за Украйна от 90 млрд. евро, финализиран от Съвета през април (Европейска служба за външна дейност/Съвет). Но одобрените средства и наличните пари не са едно и също. Разстоянието между тях вече е основният финансов проблем на войната.
Одобрени милиарди, забавени плащания
На 24 август Европейската комисия одобри 6,1 млрд. евро за нови отбранителни покупки за Украйна, включително противовъздушна отбрана, боеприпаси и радари (Европейска комисия). Общият размер на одобрените планове за доставки вече надхвърля 22 млрд. евро. До края на юли обаче до Украйна реално бяха стигнали само 8,35 млрд. евро (Европейска комисия, Брюксел сигнал).
Задръстването е в договорите. Украйна не може просто да тегли от одобрения ресурс. Първо трябва да подпише сделки с производители на оръжие, след това да изпрати договорите в Комисията за проверка. Едва след тази проверка парите се превеждат (Брюксел сигнал). Това има логика като финансов контрол. Във война обаче означава, че одобрени милиарди чакат на опашка, докато армията има нужда от оръжие веднага.
Заемът от 90 млрд. евро е разделен на 60 млрд. евро за оръжейни доставки и 30 млрд. евро за бюджетна подкрепа през 2026–2027 г. (Европейска служба за външна дейност/Съвет). Бюджетната част идва с условия: преди всяко плащане Украйна трябва да изпълнява реформи в областта на върховенството на правото и борбата с корупцията, а през юли правителствата в ЕС затегнаха тези условия (Европейска правда, Брюксел таймс).
Това е важно, защото недостигът, за който говори Зеленски, не е само за оръжие. Около 20 млрд. долара са за военни заплати и плащания към семействата на загинали войници. Други 8–10 млрд. долара са нужни за предварително финансиране на оръжейни поръчки, които се простират до началото на 2027 г. (Дойче веле Украйна, Ю Ей нюз). Колкото и големи да са одобрените поръчки, те не плащат заплатите на войниците.
Прехвърляне на пари от 2027 г. към 2026 г. — и защо това не стига
Предложението на Зеленски е пряко: част от заемния ресурс, планиран за 2027 г., да бъде изтеглен напред към тази година (Президент на Украйна). Към 25 август обаче Украйна не беше отправила официално искане до Комисията. Говорител на Комисията заяви, че Брюксел е готов да помогне „във възможно най-голяма степен“, но не е получил формално искане (Киев индипендънт).
Дори ако плащанията бъдат изтеглени напред, това само пренарежда графика в рамките на вече договорените 90 млрд. евро. Научният консултативен съвет към германското Федерално министерство на финансите изчислява, че за 2026–2027 г. може да остане недостиг от около 45 млрд. евро дори след целия ангажимент на ЕС (Научен консултативен съвет към германското финансово министерство). Според германски изчисления, цитирани от „Франкфуртер алгемайне цайтунг“, Украйна може да се нуждае от до 70 млрд. евро годишно за отбрана, докато сегашната структура на ЕС осигурява около 30 млрд. евро годишно за доставки (ФАЦ).
Кой плаща, кой печели
Заемът идва с правила за това къде се произвеждат оръжията: не повече от 35 % от стойността може да идва извън ЕС, по-широкото Европейско икономическо пространство и Украйна, освен ако Брюксел не даде изключение (Делфи). Девет министри на отбраната от ЕС настояха Брюксел да отмени това ограничение, за да може Украйна да купува американски системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ без забавяне (Евромайдан прес). Франция защитава обратната позиция: по-строги ограничения, защото заемът трябва да изгражда и европейската отбранителна индустрия (Юронюз). От това правило печелят европейските оръжейни производители; украинската армия плаща с време.
Замразените руски активи дават частичен изход. ЕС е превел 8 млрд. евро от печалбите върху около 210 млрд. евро блокирани активи на руската централна банка, повечето държани в клиринговата къща „Юроклиър“ в Брюксел (Европейска комисия, Съвет за външни отношения). Но печалбите са само част от недостига. Конфискацията на самата главница, за чието връщане към дебата настоява шведският външен министър (Юрактив), се сблъсква с отказа на Белгия сама да поеме риска от евентуално възстановяване на около 200 млрд. евро, ако съд по-късно се произнесе срещу мярката (Киев индипендънт).
Заемът от 90 млрд. евро работи: до края на юли бяха изплатени 11,6 млрд. евро. Но военните разходи на Украйна изпревариха графика на европейските плащания, а оставащият недостиг е твърде голям, за да бъде покрит само с одобрени поръчки или с печалби от замразени активи. Сега държавите членки трябва да изберат дали да осигурят нови средства, или да третират 90 млрд. евро като таван на европейската подкрепа.
How was this article?
Help us get better
Help us get better
Details about this article
- Model:
- claude-opus-4-6
- Generated:
- 8/26/2026, 1:45:33 AM
- Pipeline run:
- eu_pipeline_20260826_005007
- Watermark:
- SynthID (Google's invisible watermark)
- Human review:
- None before publication