Patriot няма да стигне за тази зима

Зимната противовъздушна отбрана на Украйна ще зависи от наличните ракети и от готовността на съюзниците да ги предоставят: местното производство на ракети за системите „Пейтриът“ е на години разстояние. На 25 септември Володимир Зеленски заяви, че на срещата им в Ню Йорк три дни по-рано Доналд Тръмп му казал, че е взел „окончателно решение“ и Украйна „ще получи лицензи за производство на ракети“ за „Пейтриът“ (Киев Индепендънт). Вашингтон не е потвърдил това. Дори да го направи, украинските ракети-прехващачи ще се появят след години. Дотогава отбраната ще зависи от наличните ракети и от това дали съюзниците са готови да ги предоставят.

Съгласие, което Вашингтон още не е потвърдил

Офисът на Зеленски нарича постигнатото политическо споразумение, но не посочва вид ракети, завод или начална дата (президентството на Украйна). Американската позиция е още по-неясна. Според „Берлинер Цайтунг“ говорителят на Държавния департамент Иън Бейтсън е заявил на 23 септември, че окончателно решение няма. Два дни по-късно потвърждение от САЩ все още липсва (Берлинер Цайтунг).

Двете версии могат да са верни едновременно. Тръмп може да е дал политическото си съгласие при закрити врати, докато Държавният департамент, който издава правното разрешение, още не е предприел действия. Вашингтон вече е променял позицията си: през юли Тръмп се отказа от идеята за лицензирано производство, а на 2 септември държавният секретар Марко Рубио заяви, че преговорите продължават и увеличаването на производството ще отнеме години (Милитарни, Радио Свободна Европа/Радио Свобода).

Три условия преди да заработи завод

Президентското „да“ отключва само първата стъпка. Американските правила за износ на оръжие изискват компанията да получи предварително писмено одобрение от Държавния департамент, преди да сключи договор за производство на отбранителна техника в чужбина (Електронен кодекс на федералните разпоредби на САЩ). Одобрението определя партньора, работата и достъпа до технически данни, но не осигурява нито оборудване, нито финансиране. След това производителят трябва да се договори с украински партньор, а новият завод да докаже, че произведените ракети отговарят на стандарта.

Неуточненият вид ракета има значение, защото от него зависи с коя компания ще преговаря Украйна и какви цели ще могат да поразяват ракетите. Украинското специализирано издание „Юнайтед24Медия“ оценява, че по-старият модел ПАК-2 ГЕМ-Т на „Рейтън“ е по-вероятният избор от по-новата ракета-прехващач, от която Украйна има най-голяма нужда срещу балистични ракети. Според изданието производствена линия може да заработи в края на 2027 г. или началото на 2028 г. (Юнайтед24Медия). Самият Зеленски е посочил срок от година до година и половина за изграждане на производството след получаването на одобренията (Речпосполита).

Опитът на Германия показва колко време отнема това, макар механизмът да е различен: става дума за договор за доставка, а не за украински лиценз. На 14 април „Ар Ти Екс“ обяви договор за 3,7 млрд. долара, финансиран от Германия, за доставка на Украйна на ракети-прехващачи ГЕМ-Т. Част от тях ще се произвеждат в нов завод в Шробенхаузен („Ар Ти Екс“). Очаква се първите ракети от тази линия да бъдат готови през 2028 г. (Хартпункт). Там вече има финансиране, договор и площадка, но чакането пак се измерва в години.

Кой решава за тази зима

Действията на Зеленски показват, че на първо място са наличните ракети. На 24 септември той обяви договорка за още една партида вече произведени ракети „Пейтриът“ и неведнъж е казвал, че месечните количества, отпускани от САЩ, са недостатъчни (Киев Индепендънт).

Европейските решения се вземат във Варшава и Букурещ. Полският заместник-министър на отбраната Станислав Взёнтек потвърди пакет помощ за около 50 млн. евро, в който има боеприпаси за „Пейтриът“, но не посочи броя им или датата на доставка (Дефенс24). На 18 септември румънският президент Никушор Дан обеща Румъния да поеме съразмерен дял от обща инициатива на държавите от НАТО, които разполагат с ракети-прехващачи „Пейтриът“. Той също не посочи количества (Зиаре).

И двете правителства са изправени пред един и същ избор. Всяка ракета, изпратена в Украйна, намалява запасите за собствената им отбрана по източния фланг на НАТО. Нито Варшава, нито Букурещ е обявил колко ракети ще предостави, затова цената за собствената им отбрана засега не може да се измери. Германия е в различна позиция: тя плаща за ракети, които ще пристигнат след края на тази зима.

Докато САЩ не потвърдят договорката, Зеленски съобщава за политическо съгласие, което в бъдеще може да даде на Украйна собствено производство на ракети „Пейтриът“. Тази зима обаче отбраната на страната ще зависи от наличните ракети и от това колко от тях Полша, Румъния и другите държави притежателки ще решат да предоставят.