Украйна удари Московска област с рекордните 556 далекобойни дрона местно производство

В нощта срещу 17 май Украйна атакува Московска област и още 13 руски региона с дронова вълна, при която Русия съобщи за 556 прехванати дрона. Това е най-голямата въздушна атака срещу района на руската столица за повече от година. Сред целите са били заводът за полупроводници „Ангстрем“ в Зеленоград, Московската нефтена рафинерия и две горивни помпени станции. Загинали са най-малко трима души. Всички използвани дронове са украинско производство. Това позволява на Киев да заобиколи изцяло политическите ограничения, които вървят с доставените от Запада оръжия.

През последните три години въпросът какво може да удари Украйна на руска територия зависеше от правителствата донори. САЩ изискват одобрение от Пентагона за всеки удар с ракети АТАКМС. Великобритания първоначално забрани използването на „Сторм Шадоу“ срещу суверенна руска територия. Германия изобщо не достави крилатите ракети „Таурус“. Тези условия за крайна употреба, тоест двустранни правни ограничения, които дават на държавата донор право на вето върху целите, очертаваха границите на украинската кампания за дълбоки удари. Западният монопол върху далекобойните удари вече е пробит.

Украйна изгради собствен обсег

Украинският вътрешен дронов арсенал включва поне десет различни далекобойни платформи, като са потвърдени удари на 1 750 км навътре в Русия срещу градове като Екатеринбург и Челябинск. Съветът за национална сигурност на Украйна посочва оперативен обсег над 2 000 км. Месечният брой изстрелвания е нараснал от 110 дрона през януари 2024 г. до над 7 000 през март 2026 г.. Целите се определят само в Киев.

Разликата със западните крилати ракети остава. Дроновете са по-бавни, носят по-леки бойни глави и са по-малко ефективни срещу укрепени обекти. Политическата разлика обаче почти изчезва. Украйна все още иска западни ракети именно за тези твърди цели. За всичко останало вече не ѝ е нужно разрешение.

Европа финансира обходния път, после става цел

Европейските правителства постепенно преминаха от прехвърляне на собствени оръжия към съвместно производство на украински. Германското споразумение „Смела Германия“, подписано на 11 май, предвижда 4 млрд. евро, включително за съвместна разработка на дронове с обсег до 1 500 км, без посочени ограничения за целите. Берлин отделно финансира 500 броя от АН-196 „Лютий“, основния украински далекобоен дрон. Великобритания обеща 120 000 дрона по договор за 752 млн. паунда. ЕС пое ангажимент за 6 млрд. евро за украинско дроново производство през септември 2025 г.

Когато финансират производство вместо да прехвърлят оръжия, европейските правителства избягват правото си на вето върху употребата им. Цената е друга: излагат собствените си отбранителни сектори на риск от руски ответни действия. През април руското Министерство на отбраната определи 21 европейски производители на дронове, включително компании в Мюнхен и Ханау, като „легитимни военни цели“. Германското вътрешно разузнаване предупреждава, че Русия използва организирана престъпност и агенти, набирани през интернет, за саботажни операции, с потвърдени връзки в Германия.

Физическото преливане

Експозицията на отбранителната индустрия върви паралелно с по-непосредствен проблем: войната физически достига границите на НАТО. В същата седмица, в която беше атакуван районът на Москва, руски дронове удариха Ужгород и Мукачево в Закарпатия, най-западната украинска област, която граничи с Унгария и Словакия. Новият външен министър на Унгария привика руския посланик и определи атаките срещу населени с унгарци райони като „напълно неприемливи“. Това е първият такъв дипломатически сблъсък с Москва при правителството на „Тиса“ след Орбан.

Словакия затвори всички гранични пунктове с Украйна за два часа. Финландия затвори южното си въздушно пространство, след като украински дронове, отклонени от руска електронна борба, се насочиха към Хелзинки. Това е трети подобен случай. В Румъния руски дрон „Геран-2“ с бойни експлозиви падна в жилищен имот в Галац през април. От януари насам са регистрирани 14 навлизания на руски дронове на румънска територия.

Какво остава неясно

Реалният процент на руски прехващания не може да бъде проверен независимо. Москва твърди, че почти всички дронове са свалени, но отломки на летище „Шереметиево“ и ранени край Московската нефтена рафинерия показват, че част от атаката е преминала през отбраната. Дали обсегът от 2 000 км е рутинна способност или конструктивен максимум при намален полезен товар остава спорно сред военните анализатори. По-дълбокият въпрос за Европа също няма отговор: когато съфинансираш и съвместно произвеждаш оръжията, които удрят Москва, какво точно те отличава от страна в конфликта? Русия вече даде своя отговор: списък с цели, в който има европейски адреси.