Дрон се взриви незасечен в латвийско езеро

Сутринта на 23 май безпилотен апарат с експлозиви навлезе в латвийското въздушно пространство откъм Беларус, прелетя около 20 км над територия на НАТО, без да задейства нито един военен сензор, и падна в езерото Дридзис в източна Латвия. При удара се взриви. Няма пострадали. Националните въоръжени сили на Латвия съобщиха пред агенция ЛЕТА, че сензорите им не са засекли дрона. За експлозията са сигнализирали местни жители, които са се обадили в полицията. Предупреждение чрез клетъчно известяване не е било изпратено.

Месец на навлизания

Случаят с езерото Дридзис идва след месец, в който въоръжени дронове неколкократно навлизаха във въздушното пространство на балтийските държави. На 7 май дрон удари петролна база в Резекне, Латвия, което доведе до оставката на министъра на отбраната, а след това и до падането на правителството. В момента страната се управлява от служебен кабинет, без да се очертава нова коалиция. На 17 май дрон навлезе в литовското въздушно пространство и беше забелязан от цивилни, а не от военен радар. На 15 май Финландия за кратко затвори южното си въздушно пространство след предупреждения за приближаващ въоръжен дрон.

Един прехват успя. На 19 май естонски радар проследи дрон, приближаващ от изток. НАТО вдигна румънски изтребители Ф-16 от базата им в Литва и една ракета въздух-въздух го свали над поле в Естония. Три държави координираха действията си в рамките на 70 минути. Разликата беше проста: естонските сензори видяха дрона. В Латвия и Литва това не се случи.

Система за бомбардировачи, проблем с дронове

НАТО поддържа изтребители в балтийските държави на ротационен принцип в рамките на мисията „Еър полисинг“ — мирновременна задача за разпознаване и съпровождане на самолети, които навлизат във въздушното пространство на съюзниците. Тази система е създадена за руски бомбардировачи, които тестват северния фланг на алианса, а не за малки дронове, летящи на височини, при които стандартните радари трудно ги проследяват.

На 21 май тримата президенти на балтийските държави призоваха НАТО да премине към мисия за противовъздушна отбрана с постоянно правомощие за сваляне на заплахи, без да се чака политическо одобрение за всеки отделен случай. Такава промяна изисква консенсус между всички 32 съюзници в НАТО, а решение още няма. Генералният секретар Марк Рюте представя предстоящата среща в Анкара през юли като преглед на защитата срещу дронове, а не като мандат за промяна на мисията.

Националните правителства действат по-бързо. Полският премиер Доналд Туск предупреди, че заплахата от провокации по източния фланг на НАТО „се превръща във факт“, а Варшава изгражда собствен щит срещу дронове по границата. Литва започна да разполага нисковисочинни радари „Жираф 1Х“ на „Сааб“, за да покрие диапазона между 30 и 300 метра, в който летят тези апарати, но интеграцията ще отнеме месеци. Общият отговор изостава от националните.

Милиарди за ракети, стотинки за предупреждения

Разликата между военната и гражданската готовност личи също толкова ясно в разходите. Латвия преговаря за многомилиарден отбранителен заем от ЕС за военно оборудване. В гражданската защита законодателството на ЕС в областта на телекомуникациите задължи всички държави членки да изградят мобилни системи за обществено предупреждение до юни 2022 г. Към средата на 2025 г. седем държави още не бяха изпълнили изискването, сред тях Латвия и Финландия. Европейската комисия не е започнала наказателна процедура срещу нито една от тях.

Латвия изпрати първото си тестово съобщение чрез клетъчно известяване през юли 2025 г. за метеорологично предупреждение. Системата остава частично внедрена. Когато дронът удари езерото Дридзис, автоматично предупреждение до жителите не стигна. Те чуха експлозията и сами се обадиха в полицията.

Правителството на Латвия падна след удара в Резекне. Три седмици по-късно служебният кабинет, който го замени, наблюдаваше как друг въоръжен дрон навлиза в страната незасечен.