САЩ целят сервизния бизнес на ASML в Китай

Предложен американски закон би разширил експортния контрол на САЩ върху АСМЛ, нидерландската компания, която произвежда единствените машини за най-модерните полупроводници в света. Спорът е кой решава какво АСМЛ може да продава, обслужва и обновява: нидерландското правителство или Конгресът на САЩ.

Какво произвежда АСМЛ и защо Китай го иска

АСМЛ произвежда литографски машини. Това са системи, които използват концентрирана светлина, за да отпечатват микроскопични електрически схеми върху силициеви пластини. Най-модерните ѝ машини, известни като ЕУВ, или екстремна ултравиолетова литография, са без аналог. Никоя друга компания не ги произвежда. Без ЕУВ не могат да се правят най-мощните чипове.

Китай беше най-бързо растящият пазар на АСМЛ. През последните три години компанията е получила около 27 млрд. евро от китайски клиенти, според секторни данни, а страната все още формира приблизително 19-20 % от очакваните приходи дори след предишните ограничения, наложени под натиск от САЩ (ад-хок-нюз, Ройтерс). Точно тези приходи правят новия законопроект толкова важен.

Законопроектът „Мач“, внесен в Камарата на представителите и Сената на САЩ през април 2026 г., би записал в закон и би разширил американските ограничения върху оборудването за производство на полупроводници за Китай (ЧайнаТолк, Броудбанд Брекфаст). Той още не е закон. Но Вашингтон вече го използва като натиск.

На 19 юни министърът на търговията Хауърд Лътник постави пред АСМЛ по-остър въпрос: според Вашингтон една водеща ЕУВ машина може да е стигнала до Китай. АСМЛ отрече и посочи, че следи глобален парк от 314 работещи ЕУВ системи, нито една от които не е в Китай (Ройтерс, Бурсорама). Няма установено нарушение, което да подкрепя това обвинение.

Истинският инструмент е обслужването

Вашингтон може да достигне до нидерландска компания чрез т.нар. правило за чуждестранния пряк продукт. То позволява на САЩ да ограничават продажбата на чуждестранно произведен продукт, ако той е създаден с определена американска технология или оборудване. Части с американски произход и интелектуална собственост присъстват в глобалната верига за чипове, което дава на това правило действие отвъд американските граници (Ханделсблат, Текзайн).

Законопроектът „Мач“ отива по-далеч, като засяга обслужването на машини, които вече са инсталирани в китайски заводи. Там икономическият удар е най-силен. Тези системи изискват постоянна работа на инженери на място, резервни части, софтуерни обновления и калибриране, за да продължат да произвеждат чипове. Ако калибрирането се влоши, фабриките получават по-малко годни чипове от всяка пластина, а качеството на продукцията пада бързо. Приходите на АСМЛ от обслужване на инсталираната база са достигнали около 8,2 млрд. евро през 2025 г. според секторни оценки (36Кр). Забрана върху обслужването би ударила повтарящ се и доходоносен поток от приходи, като едновременно с това постепенно би отслабила китайското производство на чипове.

Кой губи в Европа

Паричният поток, който АСМЛ получава от Китай, не остава само в Нидерландия. Той финансира изследователската мрежа между АСМЛ, белгийския институт Имек и големи производители на чипове (Имек). Ако тези приходи намалеят, намаляват и средствата за развойна дейност точно когато Европейският законодателен акт за чиповете се опитва да изгради по-голям европейски капацитет за полупроводници (Акцие).

Германската автомобилна индустрия добавя още един пласт. Много автомобилни чипове се произвеждат на по-стари ДУВ машини, или дълбока ултравиолетова литография, които са по-малко напреднали от ЕУВ, но също може да попаднат под ограниченията на „Мач“. Ако китайските фабрики загубят достъп до поддръжка на ДУВ системи, това може да затегне предлагането на зрелите чипове, използвани в автомобили, заводски роботи и индустриална електроника. Това не означава автоматично повторение на недостига от 2021-2023 г., но повишава риска.

Главният изпълнителен директор на АСМЛ предупреди, че прекалено тежките ембарга може да имат обратен ефект, като ускорят китайската литографска програма, вместо да я блокират (БеЕфЕм Бизнес). Франция формулира проблема най-директно: Европа може да притежава стратегически шампион и пак да няма суверенитет, ако правилата за него се пишат във Вашингтон (ФренчУеб).

Нидерландският министър на търговията Сьорд Сьордсма пътува до Вашингтон на 23 юни, за да лобира срещу законопроекта „Мач“, докато Нидерландия едновременно се присъедини към водената от САЩ инициатива за веригите на доставки в изкуствения интелект „Пакс Силика“ (Бурсорама). Този двоен ход показва ограничението. Нидерландия не може да се откъсне от отношенията си със САЩ в сферата на сигурността. Но не може и да даде на Вашингтон право на вето върху най-ценната си компания. Собствеността върху АСМЛ има по-малко значение, ако Европа не може сама да решава кога АСМЛ продава, обслужва или обновява собствените си машини.