САЩ санкционираха Международния наказателен съд, плащанията продължават

На 9 октомври Вашингтон включи Международния наказателен съд (International Criminal Court, ICC) като институция в санкционния си списък и замрази имуществото му в САЩ или държано от американци (OFAC, ICC). Временно разрешение на САЩ оставя законни обичайните плащания, свързани със страната, до 7 април 2027 г. (общ лиценз 13 на OFAC). Вашингтон решава дали да удължи срока. Европейските поддръжници на съда заявиха подкрепата си, но публично не са посочили кой ще обслужва плащанията му, ако разрешението изтече.

САЩ вече бяха наложили санкции на отделни съдии и прокурори. Миналия месец съобщихме, че се подготвя ход срещу самия съд (To Brief).

Държавният секретар Марко Рубио казва, че включването в списъка цели да спре действията на съда срещу американци и да ограничи ресурсите му (US State Department). САЩ никога не са се присъединявали към Римския статут — договора, с който е създаден съдът. Вашингтон не признава правомощията му над граждани на държави извън договора, като САЩ и Израел.

Съдът изтъква териториалния принцип. Според договора той може да разследва престъпления, извършени на територията на държава членка, независимо кой ги е извършил. Съдът нарече санкциите посегателство срещу върховенството на закона и заяви, че ще продължи работата по всички дела (ICC).

Какво покрива шестмесечното разрешение

В деня на включването в списъка американската Служба за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите (Office of Foreign Assets Control, OFAC) издаде четири общи лиценза — общи изключения от забраната (OFAC). Те важат само за сделки с връзка със САЩ: на американски граждани и компании или с пари, които преминават през страната.

Най-широкият от тях, общ лиценз 13, обхваща разходите за работата на съда. В това число са вноските на държавите членки, заплатите, здравното осигуряване и наемът до 7 април 2027 г. (общ лиценз 13 на OFAC).

След тази дата плащанията вече няма да са защитени, освен ако Вашингтон не поднови разрешението. Според информационен документ на Държавния департамент на САЩ (US Department of State), препубликуван от Forth, срокът дава време на държавите членки на съда да уредят опасенията на САЩ по дипломатически път (информационен документ на Държавния департамент чрез Forth). Вашингтон е определил както забраната, така и срока, и може да го промени.

Защо лицензът не задържа доставчиците

Лицензът прави дадена услуга законна. Той не задължава доставчика да я предлага. Банки, застрахователи и софтуерни компании с американски дъщерни дружества или активи, както и с банки кореспонденти — партньори, които обработват международните им плащания — могат да решат, че рискът не си струва.

Съдът вече загуби един доставчик. Договорът му за здравно осигуряване с френската компания AXA приключи по взаимно съгласие на 1 октомври, след като и двете страни се опасяваха от по-широки санкции (Reuters). Това се случи преди самата институция да попадне в санкционния списък.

Reuters съобщи още, че съдът бил уредил алтернативно банково обслужване и застраховане (Reuters). Новите санкции още не са поставили тези договорености на изпитание. Не е ясно колко дълго ще издържат.

Подкрепата на Европа и границите на единствения ѝ правен инструмент

На 9 октомври осем правителства осъдиха санкциите, сред тях две държави извън Европа — Канада и Япония (съвместно изявление). В изявлението не се посочва обща банка, гаранция или застраховател за съда.

Нидерландия е домакин на съда. Премиерът Роб Йетен нарече шестмесечния срок необходимо пространство за диалог и обеща да обсъди ответни мерки със съюзниците (правителството на Нидерландия). Той не посочи банка, готова да обслужва плащанията на съда.

Белгия иска по-активен отговор. Външният министър Максим Прево настоява ЕС да защити европейските компании чрез блокиращия регламент на ЕС (Blocking Statute) и включи темата за съда в дневния ред на външните министри на ЕС за 12 октомври (Министерство на външните работи на Белгия).

Министрите могат да настояват, но решението е на Европейската комисия (European Commission). Блокиращият регламент забранява на компаниите от ЕС да спазват посочените в него чуждестранни санкции. Засега в списъка са американските мерки срещу Куба и Иран. Само Комисията може да добави санкциите срещу съда (EUR-Lex).

Дори и това да стане, законът има ясна граница. Той не може да защити американските активи на дадена компания или да принуди банка да приеме съда за клиент. Така остава проблемът, довел до оттеглянето на AXA.

Съотношението на силите е неравно. Вашингтон контролира разрешението за плащанията на съда, свързани със САЩ, и решава дали то ще остане в сила след 7 април. Европейските правителства подкрепиха съда с думи, но досега не са обявили публично защита за доставчиците, които ще поемат риска, ако разрешението изтече. Сега Комисията трябва да реши дали да разшири обхвата на блокиращия регламент. Дори да го направи, съдът ще зависи от това дали банките и застрахователите ще изберат да продължат да работят с него.