САЩ разцепиха Г-7 за руския петрол

Г-7 не издържа най-важния си тест за координация тази година. Финансовите министри се срещнаха в Париж на 18 и 19 май, за да отговорят общо на енергийния шок след кризата около Иран и Ормузкия проток. Резултатът беше комюнике без реални ангажименти и едно конкретно действие: едностранен ход на САЩ, срещу който останалите съюзници възразиха. Петролът е 112 долара за барел. Доходността по държавните облигации в големите икономики стигна многогодишни върхове. ЕЦБ заседава на 11 юни без добър вариант пред себе си.

Париж произведе сдържаност, не облекчение

Комюникето призова за „балансиран растеж и макроикономическа стабилност“. На дипломатически език това означава: разходите да не се увеличават. Общата линия беше фискална предпазливост, не стимули. Нямаше съвместно освобождаване на петролни резерви, координирани насоки за лихвите или извънреден пакет.

Единственият практически резултат дойде от Вашингтон. САЩ удължиха за втори път изключението от санкциите за руския петрол, въпреки че бяха уверили европейските си съюзници, че няма да го направят отново. Целта е ясна: липсващите ирански доставки заради затварянето на Ормуз да бъдат заместени с руски суров петрол. Европейските правителства се противопоставиха, защото така се отслабва санкционният режим, който прилагат след руската инвазия в Украйна.

Германският финансов министър Ларс Клингбайл настоя за отделен дневен ред: Съюз на капиталовите пазари, тоест план за свързване на разпокъсаните инвестиционни пазари в Европа, така че капиталът да се движи по-лесно през границите, и план на Г-7 за действие при продоволствена криза, включително за минерални и земеделски вериги на доставки. И двете предложения отразяват тревогата на Берлин, че кризата е по-дълбока от цената на петрола. Нито едно обаче не проби заради спора около санкциите.

Франция блокира обсъждането на второ освобождаване на стратегически петролни резерви през Международната агенция по енергетика. Освобождаването през март беше най-голямото в 50-годишната история на агенцията, но покри само част от загубените доставки през Ормуз. Позицията на Париж е, че оставащите резерви трябва да се пазят за по-тежки сценарии.

Пазарите дадоха оценката си още по време на срещата. Доходността по германските федерални облигации, тоест лихвата, която Берлин плаща, за да заема средства, достигна най-високото си ниво от 2011 г. насам. Японските 30-годишни облигации стигнаха исторически върхове. Глобалната разпродажба на облигации беше точно обратното на стабилността, която Г-7 трябваше да излъчи.

Невъзможният юни за ЕЦБ

Така ЕЦБ, централната банка, която определя цената на парите в еврозоната, влиза в заседанието си на 11 юни в капан.

Инфлацията в еврозоната се покачва почти изцяло заради енергията. Ако се изключат енергийните и хранителните цени, основният ценови натиск е по-слаб. В същото време икономиката почти е спряла да расте. Комбинацията от по-високи цени и застой в производството е това, което икономистите наричат стагфлация. При такъв сценарий централните банки нямат чист ход.

Вдигането на лихвите оскъпява ипотеките и фирмените кредити. Това работи срещу инфлация, породена от прекалено силно потребление. Не решава обаче прекъсване на доставките през Ормузкия проток. Пазарите все още очакват повишение на лихвите през юни, но така ЕЦБ би затягала политиката срещу проблем, до който инструментите ѝ не достигат.

Кой поема удара

Германия понижи прогнозата си за растежа през второто тримесечие на 2026 г. до 0,3 %. Това е рязка корекция и показва тежестта на енергийния шок върху индустриална база, която вече беше крехка. Производителите на химикали, метали и стъкло намаляват работни места и обем на производство от 2022 г. насам. Временната отстъпка от данъка върху горивата изтича в края на юни, а заместител не е обявен.

Италия поиска от Европейската комисия енергийните разходи да бъдат извадени от фискалните правила на ЕС, тоест от ограниченията върху държавното заемане, които страните от еврозоната трябва да спазват. Брюксел отказа с аргумента, че Италия още не е използвала милиарди евро налични европейски средства. Разходите за отбрана вече могат да бъдат изключвани от тези правила. Енергийните разходи не могат. Никой член на Г-7 не подкрепи италианското искане за по-широка гъвкавост.

Комисията публикува нови икономически прогнози на 21 май. Ако те потвърдят забавянето, натискът върху Брюксел да разхлаби фискалните ограничения ще се засили, както и натискът върху ЕЦБ да не вдига лихвите. Големите икономически институции в Европа в момента дърпат в различни посоки: по-стегнати бюджети от Г-7, по-скъпи пари от пазарите и криза в доставките, която нито един от двата лоста не може да поправи.