САЩ оставят 100 войници в Естония

Министърът на отбраната на Естония Хано Певкур потвърди миналата седмица, че броят на американските военнослужещи в страната е спаднал от около 500–700 до под 100 (Ен Ви). Няколко дни по-рано около 1 000 американски войници напуснаха Литва, след като Пентагонът отмени свързаната ротация на бронирана бригада към Полша („Старс енд Страйпс“). От Балтика до Черно море вече се вижда една и съща зависимост: американските ротации са временни разполагания и се подменят само когато Вашингтон нареди следващ контингент. Тази подмяна вече не изглежда сигурна. Европейските съюзници бързо изграждат обходни решения, но те не могат да произведат най-важното: политическо решение в Белия дом да изпрати войници.

Вашингтон държи ключа

Ротационните сили на САЩ в Европа не са правно гарантирано право за приемащите държави. Президентът задава посоката, министърът на отбраната управлява числеността, а командирите на терен изпълняват заповедите. Когато министърът на отбраната Пийт Хегсет започна шестмесечен преглед на американското военно присъствие в Европа през юни, той постави всяка ротация по източния фланг в един общ цикъл на решение във Вашингтон. Според „Лига“, която цитира „Уолстрийт джърнъл“, Хегсет е обмислял по-дълбоки съкращения, но Белият дом ги е блокирал, без да реши въпроса окончателно. Прегледът остава отворен, а приемащите държави трябва да планират около несигурност, която не могат сами да премахнат.

Европейските съюзници имат пространство за действие под това равнище. След като Пентагонът изтегли част от силите си, съюзниците запълниха повечето празнини в рамките на седмици (Асошиейтед прес чрез „Бостън глоуб“). На 1 юли Първи германско-нидерландски корпус пое координацията на сухопътните сили на НАТО, които вече са определени за Естония и Латвия. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте представи стъпката като поемане на по-голяма част от сухопътната отбрана на Европа от самите европейци (НАТО, Министерство на отбраната на Латвия). Командните структури обаче управляват сили, които вече съществуват. Те не създават нови.

Всяка държава по фланга се застрахова и стига до същия таван

Латвия предложи на американските сили приоритетен достъп до военните си бази и полигони: предимство при графиците и логистична подкрепа за приемане, така че пристигането на американски части да става по-бързо (ЛА.ЛВ). Това намалява триенето, след като Вашингтон реши да разположи сили. Но не може да създаде самото решение.

Литва отиде по-далеч. Германия разполага там постоянна бригада, която се очаква да достигне около 5 000 души до 2027 г., включително с училища и детски градини за децата на военнослужещите („Юронюз“, ЛРТ). Това е дългосрочно европейско базиране, не поредна ротация. Въпреки това литовският парламент прие резолюция, в която нарича непрекъснатото американско военно присъствие „незаменим елемент на възпирането“ („Региону жиниос“). Дори държавата с най-силната европейска застраховка казва, че тя не е достатъчна.

Румъния показва същата логика на Черно море. САЩ намалиха наполовина военното си присъствие там в края на 2025 г. (Дойче веле). Букурещ отговори с разширяване на авиобазата „Михаил Когълничану“, където съюзническите сили пристигат и се комплектоват, преди да се придвижат на изток (Диджи24). По-добрите писти и зони за сбор помагат. Европейските съюзници обаче все още не могат да заменят самолетите, дозареждането във въздуха, разузнаването и морското патрулиране, които правят американските сили толкова трудни за заместване (Асошиейтед прес чрез „Бостън глоуб“).

Германия стои зад всичко това като транзитен център за отбраната на изток. Берлин подготвя законодателство, което да дава приоритет на военния транспорт по железопътни линии, пътища и пристанища при криза (Федерално министерство на отбраната на Германия). Коридорите работят по-добре, отколкото преди десетилетие. Кой ще мине през тях, остава решение на Вашингтон.

Финландия показва границата на европейската замяна. Националната ѝ отбрана е сред най-силните в Европа, а многонационалното командване на НАТО в Микели вече включва американски и северноевропейски офицери (Финландски отбранителни сили). Финландски анализатори все пак оценяват бързия преход към пълна европейска самодостатъчност като нереалистичен (Юле).

Картината от Естония до Румъния е последователна. Европейските съюзници изграждат по-добри командни структури, достъп до бази, транспортни коридори и правни рамки. Те покриват повече празнини, отколкото изглеждаше възможно преди пет години. Но американска част на съюзническа територия свързва всяка криза пряко с Вашингтон. Нито една европейска командна схема не възпроизвежда този сигнал. Държавите на първа линия могат да подготвят базите, коридорите и командванията. Не могат да осигурят политическото решение, което поставя американска част там.